Обобщение на моя опит с кърменето

Тъй като много се разпилях в различни разкази, реших да напиша в няколко точки основните моменти от кърменето ми. Тази статия е за тези от вас, които искат да разберат какво съм правила, но по-бързо, без да четат цялото съдържание и всички подробности.

Събрах знания по темата:


Прочетох много статии, изгледах много видеоклипове – както документални, направени от специалисти, така и аматьорски, направени от обикновени майки с натрупан опит.

Подготвих се психически:


Извлякох и запомних най-важните неща от наученото с реалното намерение да ги използвам в болницата. Изградих си нагласата, че каквото и да става, няма да позволя бебето да засмуче неправилно гърдата.

Бях активна в болницата:


Настоявах възможно най-скоро да бъда при бебето. Настоявах за самостоятелна стая, за да мога да експериментирам свободно с кърменето. Целият ми престой в болницата беше изцяло фокусиран върху кърменето. Не ме вълнуваше нито каква е храната, нито какво е отношението на лекарите към мен, нито колко луксозно е леглото ми. Интересувах се само от това, да успея да накарам бебето да суче правилно. Разчитах на себе си, не се надявах на вълшебна помощ от медицински лица. Целият ми ден в болницата преминаваше в търсене на подходящи пози, техники на кърмене, „напасване“ на гърдите.

Когато трябваше, реагирах бързо, когато трябваше, проявявах търпение:


Не допусках кривване от нормалния ритъм на кърмене. Ако бебето засмучеше зърното и ме заболяваше, на секундата го спирах и опитвахме отново. Ако се запушеше гърда, отделях нужното време, за да я изцедя спокойно и внимателно на ръка.

Изчаках бебето да наддаде, без да добавям изкуствено мляко. Макар че бавничко качваше, защото в началото пиеше много малко мляко, стисках зъби и не го дохранвах, а продължавах да му давам гърда. Вярвах, че е нужно търпение, за да може бебето и гърдите да се синхронизират и гърдите да започнат да се саморегулират. Не се поддавах на паника, а чаках търпеливо.

Не бързах да изпълнявам всички чужди препоръки, дори да бяха дадени от специалист:


Винаги, каквото и да чувах от различни страни, пазех изконната си позиция, майчинския си инстинкт, наученото в периода на подготовка. Базисното ми вярване беше, че най-важното е бебете да лапне голяма част от ареолата, а не само зърното и също така гърдите да се научат да произвеждат толкова кърма, колкото бебето иска. Чуех ли съвети, които чисто логично или пък инстинктивно усещах, че ще отдалечат гърдите от способността им да се саморегулират, се въздържах. Вярвах повече на животинското в мен, отколкото на човешките съвети от близки, поснати или специалисти. По този начин не изпадах в паника, която да оплеска всичко.

Какво използвах за кърменето?


Нищо, освен подплънки за кърмачки, които попиваха протичащата кърма в сутиена през първите месеци.

Не съм използвала нито помпи за изцеждане, нито протектори на зърна, нито възглавници за кърмене.

Относно самия процес на кърмене:


Не съм кърмила по часове, а по желание на бебето. Не съм го будила през нощта да яде (той сам се будеше). Не съм се цедила с цел превенция. Цедила съм се само и единствено, ако някоя гърда се препълнеше прекалено и започваше да боли. Тогава съм се цедила на ръка, много нежно и внимателно. Такова препълване се получаваше само в началните седмици, защото гърдите още се учеха да се регулират сами. (после разбрах, че ми се запушваха гърдите, защото ги оставях цяла нощ без да ги цедя, без бебето да бозае. Тоест, ако искате да избегнете гърди-камък, по -добре гледайте на поне 2 часа и половина от тях да излиза мляко – дали бебето ще бозае или вие ще се поизцедите, няма значение в случая)

Винаги кърмих с прясна кърма. Не съм цедила и замразявала. Когато бебето поискаше, му давах гърда.

Първите месеци редувах лява и дясна гърда при всяко кърмене и си записвах, защото винаги забравях ко е била последно. После нямаше нужда да следя тези неща, гърдите толкова добре се бяха „сработили“ с бебето, че понякога му давах и от двете, понякога само едната, която усещах по напипване, че има повече мляко, понякога по-често, понякога с по-дълги паузи – напълно без мислене, гърдите просто се регулираха, каквото и да правех.

Как се храних преди и по време на кърменето?


Както и преди да забременея – не съм променяла начина си на хранене, за да не го поставя в стрес. За щастие, и преди да имам дете, съм се хранила нормално – без чипсове, вафлички, газирани напитки, цигари, Макдоналц и подобни. Ограничих обаче алкохола (почти не пиех) и малко кафето. Но не съм се угоявала допълнително с цел да имам кърма. Преяждането щеше да стресира тялото ми, което не е добре за лактацията. Гледах да пия вода, да не се обезводнявам.

Как захраних сина си с пюрета?


Захраних го след шестия месец само с домашни пюрета с продукти от село или с такива, расли по полето, а не в оранжерии. В началото ги смесвах с кърма и давах по няколко лъчижки при всяко дневно кърмене. Ориентировъчно проверях дали е добре да му се дава дадена храна според възрастта, и ако да – правех му пюре от нея. После изчаквах един, два дни, преди да му дам нова за него храна, за да съм сигурна, че не получава някаква реакция. Иначе не съм спазвала строги правила, общо взето съм го хранила с храни, които ядем и ние.


Така успях да кърмя аз, мили бъдещи или настоящи майки. Може вие да не успеете по този начин, а по друг. Извинявам се, ако на моменти съм прозвучавала като съветница. Изобщо не вярвам в преките съвети и упътвания.  В повечето случаи, когато човек се опитва да копира нещо, без да го е „оразмерил“ спрямо себе си, се проваля.

Нито един съвет, даден от успешно кърмила майка, не може да е 100% чиста монета.

Вие ще създадете своите собствени съвети!…

…..събирайки информация от различни източници, изграждайки доверие към майчинския си инстинкт и отдавайки се на мисията.

Продължавам да запълвам пъзела с няколко лични истории, но на други майки. Нека видим, какво са казали те по въпроса.

"Кърмене без мъки" във фейсбук:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.