Как се подготвих за великото кърмене?

Започнах да се подготвям за кърменето около 4 месеца преди да родя. Звучи прекалено рано, но аз приемах кърменето за нещо много важно и адски трудно. Бях наплашена от историите на мои близки. Навремето майка ми получила мастит, вдигнала критично висока температура и се наложило баба ми и баща ми по спешност да сучат от гърдите й, защото запушването на каналите вече й застрашавало живота…

След това…историята на сестра ми. Тя дни наред се бореше за естествено хранене, умираше от болка при всяко кърмене (разранените зърна болят зверски) и гърдите й не пускаха достатъчно кърма, защото се запушваха. Бебето постоянно ревеше от глад. И кака така – в болка и огромен стрес –  се отказа от кърменето скоро след раждането. Започна да дава адаптирано мляко и кърмата й много малко след това спря напълно. Гърдите й бяха изтормозени, организмът й също. Кака ми получи толкова голяма травма от това преживяване, че при раждането на второто дете поръча на лекарите на момента да й дадат хапчета за 100 процентово спиране на кърмата. Капка кърма не е излязла от гърдите на току що родила жена. Звучи неприятно, нали? Но тя каза така: “ За мен е важно да мога да се радвам на детето си, не да се вкарам в нови мъки и да пропусна толкова ценни мигове с него“. Напълно я разбирах.

Друга майка, позната, отново неуспешно кърмене. Разранени зърна. Запушени канали. Нито бабини рецепти й помагаха (например водна баня, каналите се отпушват и т.н.), нито мехлемчета за зърна. Мъките й не траеха дълго. Тя също спря кърменето и когато говореше за него, изглеждаше отвратена и фрустрирана.

Имах и два положителни примера-  с успешно кърмене – покрай мен. Но, нали знаете, негативното се запечатва много по-силно в съзнанието от позитивното. Случилото се с майка ми, сестра ми и нейната приятелка ми създадоха много страшни картини в главата и аз се настроих някак войнствено. Усещах, че ще е изключително трудно, ще бъде люта борба и аз трябва да направя всичко възможно да избегна това мъчително и травмиращо преживяване. Дори мога да кажа, че мотивът ми да възприема толкова сериозно задачата с кърменето бе не толкова силен копнеж да кърмя, а силен страх да не изживея травмиращо начало на майчинството си. Понякога страхът е много добър мотиватор. Нагласата ми беше, че няма да оставя нещата на самотек, ще се подготвя, ще „хвана цаката“ на кърменето.

Започнах да чета статии, да гледам видеоклипове със съвети и живи демонстрации (ще кача материала, за който се сещам, най-отдолу в публикацията).

Това, което запомних и сметнах за важно, беше нещо, което се оказа наистина най-важното:

Как бебето ще засмуче, как ще лапне гърдата?

Гледах клиповете и разбрах, че най-ключовият момент е детето да лапне възможно най-голяма част от гърдата, целите ареоли. Неслучайно се казва: „Слагам бебето на гърда“, не „Слагам бебето на зърно“.

Бебетата имат вроден сукателен рефлекс. Но той трябва да бъде задействан, събуден.

Как се задейства сукателният рефлекс на бебето?


Когато бебето лапне цялата ареола, то реално лапа зоната с каналчетата на млечните жлези. Притискайки ги с уста, те пускат мляко. При всмукването бебето прави вакуум , при което зърното се удължава и стига чак до гърлото на бебето, където се стимулира сукателният рефлекс. Капката кърма влиза в хранопровода директно от гърлото. Капката не минава път през цялата уста, докато стигне до гърлото. Тя директно достига  гърлото, носоглътката, хранопровода. Представихте ли си го? Ще се опитам да намеря точното видео и  ще ви го покажа на края на статията.

Ако бебето засмуче зърното, не ареолата, т.е ако при смученето устичката му е лекичко отворена, а не широко, широко, тогава идват купища проблеми.

Ще ви покажа два примера от английски и руски сайт как е правилно и как е неправилно да лапне гърдата бебето:

 

Какво ще се случи, ако бебето смуче зърното?

Две неща, които най-вероятно ще сложат край на кърменето:

  1. Няма да се задейства сукателният рефлекс. Тогава бебето няма да може да „източва“ кърмата. Понеже в началото след раждането гърдите още не могат да се саморегулират и се презареждат с мляко (свръхлактация), всичката кърма ще се натрупва в каналите, защото бебето просто няма да я изсмуква. И готово. Каналите се запушват. Честито.
  2. Зърната ще станат живи рани. Те не са пригодени за смучене. Станат ли зърната живи рани, болката е толкова зверска, че майката стене и плаче, докато кърми. Стресира се още повече.

Между другото: Болката от запушени канали е още по-силна от болката от разранени зърна. Това го разбрах по-късно, но и дотам ще стигна.

И така. Майката е стресирана, а бебето е гладно. То не се нахранва, защото не може да създаде нужния вакуум за изцеждането на млякото.

Получава се следният парадокс:

Гърдите пращят от кърма, ще се пръснат, но бебето няма достъп до нея. Достъпът идва с активирането на сукателния му рефлекс, на вакуума, на „помпата“.

Обобщено: ако бебето не лапне широко гърдата, не обхване ареолата, следва:

  1. Запушване на гърдите (това може да доведе и до смърт, ако не се реагира своевременно)
  2. Разраняване на зърната
  3. Гладно бебе

А какво става, ако бебето остава гладно? Трябва да се дохранва с изкуствено мляко. И оттук започва краят на кърменето. Защото пиейки друго мляко, бебето все по-малко стимулира гърдите, а за да има кърмене, трябва да има регулярно стимулиране.

Честно казано, този сценарий ме ужасяваше. Мисълта, какво може да се случи, ако детето засмуче грешно, е отвратителна.

Как се избягва грешното засукване?

Бебето трябва да си отвори устата като гладно гардже. Много, много широко. С толкова широко отворена уста трябва да засмуче. Опитайте да си отворите устата възможно най-много, докато произнасяте звук меджу О и А. Така трябва да си отвори устата бебокът. Да, и на мен ми се струваше твърде много. Дълго се чудих как ще го накарам така да я отвори. За щастие, има различн трикове, но за тях ще говоря по-късно.


Разгледайте статията, посветена, изцяло на правилното поставяне на бебето на гърда, има и ценни видеоклипове и снимки.


Един от съветите, които получих от видеоклиповете, беше, че е нужно време на майката и бебето да се опознаят и усетят. Беше демонстрирано с новородено бебе. Когато се роди, го поставиха на корема на майка му. Напуснаха стаята и оставиха родилката сама с бебето. След около час насаме, без майката да прави абсолютно нищо, бебето започна да се облизва и бавно да се придвижва от корема към гърдата. Надушвайки, пипайки, отърквайки се, накрая засмука.

Много ме впечатли това видео тогава. Знаех, че няма да ме оставят след раждането да си вися час и половина с бебето в родилното 🙂 (тук в България не съм чувала за такова нещо), но пък това, което взех като решение, беше:

да направя всичко възможно да съм сама в стаята с бебето.

За да мога спокойно да експериментирам с пози, техники, да мога да си се разхождам разгърдена, течаща..Чувала съм майки да казват, че ако са сами в стая няма да могат да отидат дори до тоалетна. Не мислех така. Просто си отваряш вратата на тоалетната и виждаш бебето (дали си на леглото или на тоалетната чиния – бебето го виждаш по същия начин :))) Кърменето беше приоритет за мен и усещах, че е ключов момент да бъда сама с бебето – в интимна обстановка щях да го усетя по-добре.

Друго нещо, за което се подготвях, беше цеденето. Чувах от различни места как е много важно да се изцеждат редовно гърдите, за да не се запушат. Получавах и мнения, че няма нужда от помпане, защото гърдите се саморегулират.  После рабрах, че истината е някъде по средата. Бях се подготвила за това, че ако се наложи, мъжът ми бързо ще ми купи помпа и ще ми я донесе в болницата. Затова не бързах да купувам.

Мислех си също, дали да не взема предпазители за зърната. Това са гумени шапчици, които пазят зърната от разраняване. За щастие не си взех. Щяха силно да притъпят способността на зърната ми да усещат, а това се оказа много важно, за да накарам бебето да засмуче правилно.

Като цяло това ми беше подготовката за кърменето. Ще направя обобщение, разделяйки подготовката на физическа и психическа:

Физическа:

  1. Нищо не си купих 🙂 – нито помпа, нито предпазител за зърна, нито колектори на кърма, нито кърпички за кърмачки. НО имах готовност да си купя нещо от тези неща, ако почувствам нужда.
  2. Проучих въпроса със стаите – колко струва така наречена ВИП стая (беше около 30 лв – но само ако има свободна). Малко преди раждането (ден, два) помолих лекаря си за такава стая. Той провери…и нямаха налични. Е, поне опитах.
  3. Отделих време да чета и да гледам видеоклипове по темата. Събрах в главата си идеи, които да тествам в болницата.

Психическа:

Нагласата ми беше като за борба.  Изпитвах мотивация, отговорност и ангажимент за това, след като родя (ако всичко е наред, разбира се), незабавно да започна да работя по правилното засмукване. Приемах това като мисия номер 1 за престоя ми в болницата. Не мислех толкова за раждането, колкото за това, как ще накарам детето да суче.

Нагласата ми беше да разчитам на себе си. Да не се надявам на някаква извънземна помощ от служители, които едва ли не да започнат да кърмят детето вместо мен. Знаех, че отговорността е моя и никой не ми е длъжен да ми обяснява как става при положение, че съм имала 9 месеца да се подготвя. Смятах, че неонатолозите са достатъчно натоварени и няма как да хванат за ръчичка всяка родилка. Между другото, това, че нямах очаквания за помощ отвън, също много ми помогна да се мобилизирам.

Нагласата ми беше, че няма да допусна бебето да не засмуче правилно. Просто няма.

Сега, поглеждайки назад, мога да кажа, че подготовката за кърменето беше половината работа. Но най-ключово беше началото на кърменето, периодът в болницата, защото там наученото се сблъска с личното усещане, майчинския инстинкт и частния случай. Преминете към следващия разказ за престоя в болницата.

*******

Намерих част от видеоклиповете, които гледах:

 

"Кърмене без мъки" във фейсбук:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.