Как кърменето стана част от живота ми за повече от година?

Първият месец у дома кърменето вървеше добре, или поне аз така си мислех.

До момента, в който педиатърката дойде вкъщи да мери и тегли бебето.  Тогава възникна първият проблем.

Проблем 1:


Бебето беше наддало. Но не много. Помня го като бял ден. Педиатърката измърмори:

„Мммм….още може. На ръба е. Ако другият месец не качи достатъчно, ще трябва да го дохраним с адаптирано мляко.“

Вътрешно много се ядосах. Защото знаех, че нещата вървяха нормално. След като един месец гърдите ми са здрави, не са се запушили, произвеждат кърма и след като бебето е щастливо, не плаче от глад и наддава (просто не колкото други дечица), то не значеше ли това, че проблем НЯМА? Защо се създаваше изкуствено проблем, който реално не съществуваше?

Много уважавах нашата педиатърка и разбирах нейната гледна точка. Аз може и да знам като майка, че храненето на бебето е в норма, но тя откъде да знае? Неслучайно съществуват някакви общи граници, за да може външно лице да следи развитието на детето.

Лекарката ме разпита как го храня, колко често. Показах й нагледно как го кърмя, обясних й, че го храня, когато ми даде знак, средно по 12 пъти на денонощие. В процес на разговора се разбра, че бебето

заспива, докато се храни.

И затова хапва малко по-малко от обичайното. Така беше. Слагах го на гърда, поцокваше си 5 минутки човекът и заспиваше. 🙂 Беше ми показано как да го разбуждам, да не го оставям да заспива, докато суче.

Как бебето се държи будно по време на кърмене?


Пощипва се по тялото – на места, които не са му особено приятни. Ако му е комфортно, няма да се събуди, все пак. Пощипва се по ръцете, кръстчето, крачетата със сила, каквато се прецени: да му стане дотолкова неприятно, че да се разсъни, но не и да го заболи.

За мен обаче като майка бебето си беше напълно здраво и жизнено. Смятах, че е нормално когато е новородено да спи повече и да яде по-малко и в процес на порастването да спи все по-малко и да яде все повече. Затова, честно казано, не го пощипвах кой знае колко. Оставях го като му се спи, да си заспива спокойно и като огладнее, му давах пак гърда.

Първите два, три месеца бях на тръни, когато наближаваше мерене и теглене. Но всичко беше наред, бебето влезе в нормалните граници още първите месеци.

Искам обаче дебело да подчертая:


Разминаването на теглото от нормите в първия месец беше изключително малко, реално нямаше разминаване. Просто теглото беше в най-долната граница. Ако се констатираше съществено разминаване, щях да предприема сериозни мерки, дори и да го захранвам с изкуствено мляко и следователно да се сбогувам с кърменето. Кърменето е било много важно за мен, но никога не фикс идея! Най-важното е било здравето на детето! Превърне ли се желанието за кърмене (или за естесвено раждане) във фикс идея, то става нещо лошо, нездравословно за всъщност най-важното: бебето.

Проблем 2:


Започнах да забравям с коя гърда съм кърмила последно. Това довеждаше до повече стимулиране на едната гърда за сметка на другата и гърдите се объркваха.


Много често използвам тази фраза: „да ми се объркат гърдите“.

Тя не съществува. Аз така го наричам. 🙂

Какво точно имам предвид под ОБЪРКВАНЕ НА ГЪРДИТЕ?

Спокойните, НЕ-ОБЪРКАНИ 🙂 гърди произвеждат мляко по следната формула:

произведено мляко = нужда на бебето

Колкото кърма желае бебето да яде, толкова кърма произвеждат гърдите, то я избозава и процесът се повтаря.

Гърдите са спокойни, бебето е сито и щастливо! 🙂

ОБЪРКАНИТЕ гърди произвеждат мляко по две формули:

или

произведено мляко < нужда на бебето

или

произведено мляко > нужда на бебето

  • Ако гърдите произвеждат повече мляко, отколкото бебето може да изпие, тогава се запушват.
  • Ако пък произвеждат недостатъчно за нуждите на бебето, то остава гладно.

В моя случай, давайки на бебето да яде по-често от едната гърда, другата ми се запушваше и после трябваше да я цедя на ръка (обясних вече как в предната статия).

Сигурно се чудите, как може изобщо да „забравиш“ коя гърда е наред, то нали се усеща – напипваш ги и която е по-пълна, значи тя е наред. Това вършеше работа вече след няколко месеца, когато гърдите бяха на 100% урегулирани. Но първите месеци не се усещаше ясна разлика между двете до момента, в който стане критично.

Ето един пример, как стигах до объркване на гърдите:


Бебето суче от лявата гърда в 14 ч.

После суче от дясната в 16 ч.

В 18ч лявата гърда е натрупала новия материал. Дясната е в процес на натрупване.

Ако в 18ч бебето не изсуче лявата, а дясната гърда, то до следващото кърмене в 20ч лявата гърда ще е натрупала толкова много кърма (това са 6 часа!), че може да започне да се запушва. Майката ще даде веднага на бебето да я избозае, но то няма да изяде цялата натрупана кърма. Майката ще трябва да се доизцеди. Но цялото това дърпане на млякото наведнъж стимулира гърдата още повече.


Не казвам, че беше фатално. Но беше дразнещо, защото все нещо трябваше да доизкосурявам:). Постоянно едната беше препълнена и ми тежеше.

В началото се опитвах да помня коя гърда съм ползвала последно. Пълен абсурд! 🙂 Непрекъснато в главата ми се въртяха: „ляво-дясно-ляво-дясно…“. Изведнъж изгубвах нишката и се започваше с монолога: „Абеее…лявата ли бях последно? Ъъъ…чакай, значи, помня през нощта беше дясната, значи в 8 е била лявата, не не…чакай..“ Не беше възможно. 🙂

И ТАКА СЕ ПОЯВИ КЪРМАЧЕСКИЯТ ДНЕВНИК (по съвет на близки):

Умният пише, простият помни, нали така? 🙂 Бях започнала дневника в началото само с идеята да пиша часовете на хранене, да имам някаква представа, кога съм го хранила. Но после се появиха буквичките Л и Д. 🙂 Това ме улесни изключително много.

През нощта също си пишех – на момента. Веднага след кърмене. На няколко пъти ме беше домързяло и си въобразявах, че ще запомня и на сутринта ще запиша „веднага като се събудя!“. Мхм, запомнях…

След тези няколко опита, с които очевидно надценявах паметта си, започнах стриктно да вписвам на момента.

КЪРМАЧЕСКИЯТ ДНЕВНИК БЕШЕ ВРЕМЕНЕН.

С времето кърменията намаляха и нуждата от такъв дневник съвсем естествено отпадна. Вече се помнеше лесно. А още малко след това нямаше нужда и да помня. Гърдите перфектно се саморегулираха и преди кърмене само ги понапипвах и разбирах коя е по-пълна.

Но в първите месеци гърдите ми се „учеха“. Не знам дали при други е било така. Подозирам, че има кърмачки, които са усещали нещата без да имат нужда от бележки.

Въпросът с „Предно мляко“ и „Задно мляко“:


В началото много се чудих как точно трябва да кърмя, за да достига бебето до така нареченото задно мляко (отдясно на снимката). То е много по-хранително от „предното“. Бях чувала, че ако бебето суче малко от гърдата, то реално така и не стига до същинската храна. Но като споделих на мъжа ми, той се учуди на това твърдение, защото „задното мляко“ няма къде да избяга. Дори при дадено кърмене бебето да не стигне до него, при следващото кърмене ще стигне. То не се изпарява. Млякото в гърдите постоянно се презарежда, старото става ново, новото се изяжда и колелото се върти. Това ми се стори толкова логично, че да си призная, изобщо не съм чела по въпроса. Просто не го мислих.

Интересно ми е да разбера, какво казват специалистите по кърмене по тази тема. Но това ще науча в процеса на проучване.

Въпросът с нощното кърмене:


Чувала съм от доста майки, как им е голяма тежест това пусто нощно хранене. Много изморително е. Някои кърмачки си изцеждат кърма предварително и през нощта те или таткото бутат шишето в ръцете на дедето и заспиват. Аз дори не съм го пробвала. Не съм усещала нощното кърмене като извънредна тежест (въпреки че със сигурност ме е състарило). Когато свикнах, дори не ми правеше впечатление. Аз реално спях, докато го кърмех. Облягах се седнала на възглавницата и това е. 🙂

Проблем 3:


Кърменето навън.


В началото ми беше неудобно да кърмя на обществени места. Случвало се е докато сме в парка бебето да се къса да реве от глад, а аз понатичвайки да издирвам отчаяно някое по-скрито и забутано местенце. И точно когато си кажех: „Знам едно място, там няма никой.“, отивах, изпълнена с надежда, и…някаква тумба тийнейджъри си лафеха, събрани в кръг. 🙂 Много гадно усещане, което се изразяваше в едно звучно: „Уфффффф“ И така тичах наново да търся самотно местенце, докато бебето умираше от глад.

Леко преувеличено, но всъщност точно такава беше ситуацията тогава. 🙂

С времето нещата се оправиха. Започнах да планирам кога къде ще бъдем. Бях натрупала опит и просто знаех къде са подходящите места.

Ето един пример:

Близо до нас имаше един мол, в който ходеха много по-малко хора отколкото в други молове. Особено в делнични дни. Също така липсваше стая за повиване (повечето молове имат стаичка за повиване, където майката може и спокойно да кърми).

В този пуст мол си бях харесала един магазин, наричах си го „кърмалника“ 🙂 Когато усещах, че идва време за кърмене, влизах в магазина, грабвах някакъв парцал уж че ще пробвам и отивах къде? В пробните. 🙂 И там, докато пробвах дрешката (която понякога се оказваше мъжки пуловер:)), си нахранвах детето. Дискретно, тихичко. Дори и да научеха продавачките какво правех, никога нямаше да ми кажат копче. Защото това, което вършех, беше съвсем нормално.

Стотици пъти съм кърмила и в колата. Също и в заведения, но дискретно – насочена към ъгъл или стена, не директно към човек. На пейки, дори и права в супермаркет (който апропо беше много празен, през затваряне). Къде още? На плажа, на планина, седнала на камък или права, дори на летището. Научих се да кърмя НАВСЯКЪДЕ, без това да ми носи смут. Когато човек го прави дискретно, примерно позакрие се с риза, с жилетка, обърне се към стена, тогава хората го приемат толкова нормално, че дори не го забелязват.

Вероятно ако бях полуразголена пред НДКА, в обектива на камера, снимаща културните забележителности на София, щях да привлека внимание…:)

Моето мото беше: „Можеш да кърмиш навсякъде, просто бъди дискретна“.

Проблем (въпрос) 4:


Кърменето, когато мама я няма. 🙂


Много от майките кърмачки се цедят, замразяват кърма в специални торбички и я използват по-късно, когато ги няма – бабата, таткото, лелята, бавачката размразяват млякото и нахранват бебето с биберон.

Не виждах нищо лошо в това, но аз не го правех. Просто така си организирах излизанията, че след 2 (3) часа да съм отново вкъщи за храненето му. Най-често просто излизах с бебето. Правех това най-вече защото съм привърженичка на „животинското кърмене“.

А какво е това?

Още когато се подготвях за кърменето, запомних нещо интересно:

Колкото по-умно е животното, толкова по-проблемно е кърменето.

Едно животинче има много по-големи шансове за безпроблемно кърмене отколкото един човек. Ние, хората, с постоянното си анализиране, усложняваме този процес, като създаваме сами проблеми.

„Дали да се изцедя?“

„Дали да не сложа протектор на зърното?“

„Дали да не събудя бебето да го нахраня?“

Дали това, дали онова. Едно бебе животинче, когато е гладно, отива при мама и започва да си цока. И нещата се случват.

Та това влагам като смисъл в понятието „животинско кърмене“ – доколкото може човек да опрости процеса  до „бебето иска гърда, давам му, то яде“.

Много ми хареса тази философия, затова избягвах съхраняването на кърма и цеденето (освен, ако не беше наложително) Между другото, една размразена кърма никога няма да достигне онази перфектна температура и 100 процентова свежест, с която се характеризира прясната кърма.

НО

Има жени, които кърмят безпроблемно наред с редовно цедене, замразяване на кърма и т.н. Това обикновено са дами с много динамичен начин на живот, които често пътуват, завръщат се по-рано на работа и им се налага да отсъстват по-дълго.

На мен не ми се налагаше, затова и не съм го правила.

Въпрос 5:


Кърменето и хигиената на устата.


Когато синът ми беше изцяло на кърма и нямаше зъби, поддържах хигиената на устата му (много силно казано! :)), като след кърмене му давах водичка, колкото да се преплакне. Това е.

Когато му се появиха първите два зъба, получих съвет от една позната да започна да му ги мия. Доста се поразсмях тогава. Помислих си, че е малко прекалено това. Но след няколко дни бях в аптека и реших да попитам все пак, беше ми влязла някаква муха в главата. В крайна сметка купих на сина си четка за зъби. 🙂 Но сега ще ви я покажа, тя е доста различна от това, което очаквате:

Гумена е и се борави много лесно с нея. Започнах да му ги търкам с тази гумичка и с водичка сутрин и вечер в банята пред огледалото. Той я обожаваше и после даже си я взимаше да си я дъвче.

Питате се вероятно, не е ли леко идиотско да се мият двата зъба на бебето?

Идеята на четкането не е толкова да му измиете зъбите от кърмата, пюретата и евентуално храната. Идеята е да му създадете навик, по-точно казано да го приучите, както се приучава едно животинче. Детето да започне да приема за нормално някой да му бърка в устата и да четка. Защото ако родителят чака детето да стане по-голямо, ще му бъде много трудно  – то ще се дърпа, няма да приема този странен за него акт. И тогава ще започват едни уговорки, една корупция 🙂 Просто ще бъде по-трудно. Не е фатално принципно. Това е подобно на слагането на гърне. Аз започнах да слагам сина си на гърне веднага след като се научи да сяда, слагах го преди и след всяко спане, той свикна и после нямахме проблеми с махането на памперса.

Това е заложената идея и в миенето на единия или двата зъба. Да улесните нещата. И без това имате достатъчно много ангажименти, няма нужда да ги усложнявате.

Въпрос 6:


Кърменето и храненето на майката.


Как се храних по време на кърменето? Избягвах ли определени храни? Ядах ли повече?

В периода на моето кърмене не съм променяла начина си на хранене. Не съм яла нито повече, нито по-малко. Според мен, ако дадена майка е била закръглена преди раждането и е обичала да си хапва малко повече, то по време на кърменето е най-здравословно да продължава да си хапва така, а не да намалява количеството храна. И обратното – няма нужда майка, която е хапвала умерено, по време на кърменето да увеличава грамажите.

Мислех си, че най-здравословно за кърмачката е да не стресира тялото си. Тоест – да се храни както преди се е хранила.

Поради това не съм яла повече.

А по въпроса какви храни съм яла:

Дори не съм чела по темата, какви храни трябва да се ядат…. Звучи доста безотговорно, нали? И е. 🙂

Но аз така или иначе не съм яла боклучести храни от типа на снаксове, вафлички, киефсита, газирани напитки и подобни. Храних се основно с хляб, млечни продукти, плодове, заленчуци, яйца, месо, риба…нищо твърде претенциозно. Общо взето – основни храни, прости храни. Принципът ми беше, че ако усетя бебето да получи проблем, ще потърся причината и в храненето ми. Но то нямаше проблем, дори когато съм яла по-трудно смилаеми храни като боб например. Общо взето – и тук, както при количеството храна правилото беше: не променяй навиците си.

Само бях ограничила приема на алкохол. Първите месеци изобщо не пиех. После започнах да си позволявам от време на време, но пиех малко и задължително поне 2 часа преди кърмене (става дума за около 50г ), за да дам време на тялото ми да го обработи. Същото правех и с кафето.

Цигари за щастие никога не съм пушила и не ми налагаше да водя борба със зависимостта си.

Нещо, което според мен държеше тялото ми здраво, захранено и енергично беше начинът, по който се храних.

Много често по много малко.

Както и преди да родя, си хапвах по 6-7 пъти на ден, но всяка порция се равняваше на филия хляб с нещо отгоре. По този начин никога не се чувствах гладна и никога не преяждах. Силно вярвам, че поддържането на тялото в такова спокойно състояние и поддържането на кръвната захар в една линия (без резки пикове и спадове) води до по-бавно стареене и разболяване на организма. Винаги съм вярвала, че един от най-големите врагове на здравето е преяждането. Независимо с какво. И с мандаринки да преядеш – пак е много вредно. Защото това е голям товар за организма. А когато едно тяло се натоварва с излишна работа редовно – то се разболява. Може и да греша. Но от личен опит съм забелязала колко енергична се чувствам, когато не преяждам. Честото хранене по мъничко също води до супер здравословно отслабване – защото в този режим няма глад. А при всеки хранителен режим, в който присъства глад, ефектът е краткотраен, защото организмът намира начини да си навакса липсата.

Та, и от суетна гледна точка, и от здравословна гледна точка, така се храних преди, по време и след кърменето.

Имаше няколко момента през кърмаческия период, когато в гърдите ми като че ли нямаше никаква кърма. Бяха много празни и чувствах, че бебето не се нахранва. Но тези моменти се броят на пръстите на едната ми ръка и е доста възможно да са свързани с моменти на обезводняване, хормонални промени и т.н.

В тези моменти какво правих? Изчаквах няколко часа, през които бебето продължаваше да стимулира и гърдите отново се напълваха. Примерно вечерта почти нямах кърма, слагах го на гърда и на сутринта отново имах.

Радвам се, че в тези мигове не се панирах и не му взех изкуствено мляко.


Това бяха основните моменти на адаптацията ми към кърменето. В следващата статия ще ви разкажа как захраних сина си с пюрета.

 

"Кърмене без мъки" във фейсбук:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.