Как захраних сина си с пюрета?

Как се преминава от кърма на храна? Може би този въпрос вълнува много майки.

Отговорът, който аз бих дала, е:

ПОСТЕПЕННО И БЕЗ СТРОГИ ПРАВИЛА

Синът ми беше изцяло на кърма първите 6 месеца от живота си. Но от петия месец започнах да насочвам лъжичка с храна към устата му, за да видя, дали ще прояви интерес. Според мен това е знакът, че бебчото е готово да хапне нещо повече – ако се облизва, иска и то да опита от лъжичката и т.н.

Иначе вода му давах от самото начало – но мноооого силно казано. Буквално след кърмене му влизаше половин, една капка в устата, колкото да се поизплакне. 🙂 Но не да пие. Кърмачетата нямат нужда от вода, те си я набавят от млякото. Вече в момента, в който започне да си похапва и друго, съвсем естествено, бебето започва само да си иска водичка.

Как захраних сина си? С какви храни? По каква схема?

Получавах много съвети относно етапите на захранване. Имаше някакви правила относно колко дни му се дава еднокомпонентна храна, после след еди колко си дни се включва втора еднокомпонентна, след еди колко си дни, комбиниране на двете и т.н.

Честно да ви кажа, изобщо не съм спазвала такива схеми. Правех единствено и само две много много прости неща:

  1. Изкарах си таблица на основните храни – на каква възраст е препоръчително да започнат да се дават. Тя ми беше бърз ориентир. Примерно искам да му сготвя зелен боб, проверявам влиза ли зеленият боб горе-долу във възрастта му и ако да – готвя! 🙂
  2. Когато му давах нова за него храна, изчаквах един, два дни преди да му дам следваща нова. Така просто проверявах дали добре я приема. Аз имах огромното щастие детето ми да приеме добре всички храни, пожелавам такъв късмет на всички родители!

А относно купените пюрета…

Преди да стана майка, една моя приятелка с бебе ми  сподели позицията си за храненето. Тя купуваше пюрета, после поръчваше от детска кухня. Тя каза така:

„Аз дали ще му купя пюре или ще отида до магазина и ще накупя нитратните зеленчуци и ще ги сваря, същото е. Даже илиза така, че наготвеното от мен ще е по-вредно, защото при детските пюрета поне по-голям контрол има…“

Звучеше ми много вярно тогава. Но днес знам, че не е така и ще ви обясня защо.

Около петия, шестия месец  купих някаква оризова инстантна бебешка каша от Хипо. Те са много известни. Смятат се за перфектната първоначална храна за бебе. Води се, че е оризово брашно и витамин Б. Разтворих аз кашата. Даже имам снимка, това е първата му храна (силно казано храна…)

На другата сутрин отворих за нещо кутията с оризово брашно и се загледах, как много странно блестеше. Беше снежно бяло и блещукащо – нещо много неестествено за смлян ориз… Показах го на мъжа ми, той го погледна за 10 секунди и ми каза направо да го хвърляме.

Тогава направих сама оризово брашно: измих ориз, изсуших го на фурната и го смелих.

Много ме впечатли разликата между домашното и купеното оризово брашно. Направих снимка, за да го пратя на близки да видят:

Нищо общо.

Това ми беше достатъчно, за да спра да вярвам на големите марки, претендиращи, че се грижат за децата ни. Истината е, че никоя компания няма интерес да се грижи за нашите деца, единствено родителят има този интерес. Следователно аз като родител се почувствах задължена да поема отговорността за храненето на детето си, а не да я прехвърля на големите бизнеси.

Втори случай, който ме отдалечи от купените пюрета:

Бяхме в друг град и не бях подготвила храна за целия престой. Едната сутрин се наложи да изтичам до аптеката да купя пюре. Взех пюре на Ганчев, беше тиква и картоф. Аз бях правила такова пюре много пъти и знаех, че синът ми обича двата продукта.

Отворих го, изглеждаше ужасно – беше като желирано (домашното пюре изглежда напълно различно, то е мекичко и дори и да поизсъхне, не се желира) Като го вкусих, установих с изненада, че този вкус ми е непознат :))). Нямаше вкус нито на тиква, нито на картоф.

Просто нещо непознато за моя език с над 26 години опит. 🙂

Хвърлих пюрето и му дадох прост хляб – да, съдържаше консерванти, но поне имаше вкус на хляб, а не на НЕЩО…

Доколко са контролирани бебешките пюрета?


Мъжът ми е прекарал голяма част от живота си на село. Самият той е произвеждал и продавал чушки и картофи. Покрай него, аз имам голямото щастие и лукс (казвам го сериозно) да зареждам част от кухнята си с истински продукти. Често съм ходила с него на село да изваждаме картофи, да преместваме лука в каци, да правим лютеници, компоти и т.н.

Две неща ще ви кажа:

1. Истинската храна (която апропо също е пръскана, но разсъдливо) е изключително трудоемка за произвеждане. Тя изисква много ресурс (време, труд, площ) и дава много малко плод. Възвращаемостта е толкова ниска, че общо взето човек се съсипва от труд, за да осигури храна за едно до няколко семейства. Не е възможно с толкова малко пръскане и с такова естествено отглеждане да се прави храна за производство и търговия. Да повторя ли? Не е възможно.

Самият ми мъж, когато е произвеждал храна за продан, е пръскал чушките с толкова амониева силитра, колкото можел, после е затварял вратите на оранжерията и ги е оставял хубаво да се напоят, да поемат цялата амониева силитра. По този начин е оптимизирал процеса – чушките растяли по-бързо, всяко едно растение давало много повече плод и по-малко (почти николко) растения измирали от гадинки. Той е знаел, че не създавал храна, а отрова. Но е нямал избор, защото ако е спазвал правилните количества, периоди на изчакване и т.н., просто пазарът щял да го изхвърли на момента. Пазарът принуждава дребните производители да правят лоши храни.

Милите бабички, които продават зеленчуци в кашончета пред двора си на случайни минувачи, също пръскат яко. Не всички, но тези, които искат да продават, а не просто да правят за себе си, работят като търговци.

Смея да твърдя, че био щандовете са маркетингов трик, който „затваря устата“ на онази група от хора, които започват да се замислят какво всъщност ядат. Био-то е метод на управляване на обществото, чрез който властите „предлагат алтернатива“, защото ако липсва такава, обществото все повече ще се надига. Био-то е лъжа. Няма био и между другото много скоро надписът „без гмо“ също ще бъде лъжа. Самите ние вече почти не можем да намерим истински семена на растения в селото ни, всички земеделци купуват генно-модифицирани семена, защото рентабилността им е в пъти по-голяма. В момента даже се опитваме да си съберем истински семена на домати, тиквички и други от стари хора в селото, защото много скоро няма да има.

Това с биологичното производство го казвам във връзка с бебешките пюрета, на които пише, че са био. Аз знам какво е истинска храна, знам колко трудно се набавя и знам, че обрича на фалит всеки един търговец. Така че лъжа е.

2. Клиентът обича да вижда хубава храна. Забелязали ли сте колко ЕДНАКВО изглеждат пюретата от една серия, примерно пюре от банан на еди коя си фирма? Те са наистина еднакви на цвят и консистенция – примерно златисто бежово. (между другото домашното пюре от банан много бързо става тъмно кафяво до сиво). Няма НИКАКВА РАЗЛИКА в цвета, в нюанса. Този ефект не може да се постигне без добавени вещества. Когато например се пускат тонове ябълки да се мелят, заедно с тях се смилат поизгнили корички, семенца, дръжки,  клонки, листенца, бръмбарчета, червейчета и т.н. Бананите също – едни са по-изгнили от други, не може при всяка серия абсолютно едни и същи плодове и зеленчуци да се смилат, та цветът да е еднакъв. Еднаквият, прекрасен вид се постига след това, когато фабриката добави към процеса на производство своята „тайна технология“ на уеднаквяване на храната. Какво слагат вътре? Не мисля, че някой знае. А кой ще тръгне да разследва? Тези, които имат капацитета да го направят, също са в играта: „Вълкът вълка пази“.


Много конспиративно стана писанието. 🙂 Затова ще обобщя мнението си за бебешките пюрета много простичко и логично:

  • Бебешките пюрета се правят от храни, които не са биологично чисти, защото ако бяха, предприятието щеше да фалира.
  • В бебешките пюрета се добавят вещества, които да направят цвета и консистенцията един и същ във всяко бурканче.

Според мен детските храни са дотолкова контролирани, че да не попадне отрова с моментално действие в устата на детето. Това, че храната като цяло във времето ще отслаби организма на детето, няма как да се докаже.

Та като казват: храната е контролирана, това имат предвид: „Детето няма да умре, след като я изяде.“

Поради тази причина захраних сина си с домашни пюрета, повечето от които с храна от село. Ако нямах храна от село, търсех храни, които са сезонни – те са полско производство, не оранжерийно. Не че на полето не се пръскат активно растенията и не са генно-модифицирани, но поради големите площи, вятър, дъжд и т.н. много по-малко количество от отровата навлиза в растенията, отколкото в оранжерията, където пръскат, затварят оранжерията и всичко влиза в растението.

Никога не съм се притеснявала, че лишавайки детето от богатата палитра на детските кухни и пюрета, го лишавам от разнообразно хранене. Според мен детето няма нужда от първо, второ, трето. Имайки предвид, че е било само на кърма толкова дълго време, на него му е достатъчно малко тиква, картофче, малко ориз, грах, по-късно вече яйчице, хлебче и т.н. Не разсъждавах, че детето трябва задължително да яде заешко, пюре от елда, броколи и киноа, за да му е разнообразно менюто. Винаги съм обичала простото хранене и съм вярвала, че примерно пюренце от ориз и малко месце или от ябълка и круша е една нормална и достатъчна храна.

Темата с глутена:


Начинът, по който възприемах глутена беше същия, по който възприемах всички храни. Не виждах смисъл да лишавам детето си от глутен, ако то не е алергично към него. А рискът да прояви алергия към този протеин е под 1%, наред с риска да прояви алергия към всички останали храни. Аз наблюдавах детето как реагира на всяка нова храна, която му давам. То реагира положително на всички храни, включително и на тези с глутен, така че нямаше нужда да лишавам сина си от щастието да хапне пухкав, топъл и пресен тутманик. 🙂


В началото смесвах пюренцето с малко кърма. Така новата за бебето храна придобиваше познат вкус, а и ставаше по-полезна. Давах му по няколко малки лъжички преди всяко кърмене (без нощните) и малко по малко, съвсем неусетно около 9тия, 10тия месец синът ми хапваше пюре на закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря. Като при всяко хранене имаше и кърма като десерт. Така и не спазих препоръката да заместя едно цяло хранене с пюре. Исках кърменето да отпадне по-естествено, а не рязко да започна да пропускам едно цяло кърмене. Така и се получи. След още няколко месеца кърменето още повече намаля. Синът ми си ядеше нормална, готвена храна за закуска, обяд, вечеря + 2 леки междинни хапвания, а кърмата беше някак като утеха в майчината гръд за 1 минутка.

Общо взето така го захраних – нищо специално не е имало. В заключение, ето нещата, които правех:

  • Започнах да го захранвам след шестия месец.
  • Изкарах си храните и препоръчителната възраст на въведаждане в менюто и проверявах дадена храна, която исках да му дам, дали е приемлива за неговата възраст.
  • Изчаквах 1, 2 дни след даване на нова храна да видя, дали ще реагира добре. Ако реагираше добре, му давах следваща нова.
  • Давах му при всяко дневно кърмене малко пюренце да вкуси (в началото разреждах пюретата с кърма). С течение на времето пюрето ставаше повече за сметка на кърмата. Съвсем естествено, просто бебето започна да хапва повече пюре.
  • Давах му наред с пюретата и домашен хляб да си смуче (домашният е по-чист).
  • Давах му само домашно приготвени пюрета с продукти от нашето село или с такива, които са отглеждани на поле, а не в оранжерия (тоест сезонни).
  • Винаги когато излизахме навън, му слагах в една чантичка бурканче с плодове пюре и малко хляб. (и водичка). Така ако прегладнееше,  не се налагаше да купувам спешно бебешки бисквити или други фабрични храни.

Последната статия от серията с личния ми опит ще бъде за това, как отбих сина си от кърмата изцяло. Когато е готова, ще я пусна онлайн.

"Кърмене без мъки" във фейсбук:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.