Как започнах да кърмя? Трудно ли беше?

Като „начало“ на моето кърмене бих определила времето, прекарано в болницата. Там стоях около 5 дни и приблизително за това време бебето засмука „категорично“ :).

Аз родих секцио, макар че ми се искаше естествено. Операцията мина добре (раждах в „Майчин Дом“). Видях бебока за секунда и после го изнесоха. Удивителен момент! Но нека не измествам фокуса на темата.

Бях чувала, че при жените, раждали секцио, кърмата идва по-късно. На организма му трябвало време да разбере, че в него вече няма бебе и може да праща манджата. 🙂 Секциото беше на обяд и после стоях в реанимацията до по-другия ден на обяд.

В реанимацията нямаше никаква индикация за поява на кърма. И нормално, аз все още се възстановявах, а и го нямаше бебето да стимулира гърдите. Дали съм се притеснявала в този ден и половина? Не особено.  Знаех, че просто трябва да изчакам, нямаше какво да направя. Сгреших. Имаше какво да направя. Това, което можех и ТРЯБВАШЕ да направя, бе да започна да се движа – колкото се може по-рано. Трудно ли беше? Болеше ли? Знаете ли, когато имаш едно бебенце, което ТЕБ чака, своята мама, да се грижи за него, болката почти не се усеща. Повече усещаш отговорност да я пребориш. Искаш по-бързо да надвиеш скованото си тяло и да го направиш отново функциониращо.

И така. Престоят в реанимацията беше фокусиран върху „спорта“. Идваха, организираха ни гимнастика. 🙂

Нещото, което обаче ме човъркаше отвътре, беше, че в момента дават на бебето изкуствено мляко. Искаше ми  се по-скоро да спра това, за да имам по-големи шансове с кърменето.

Сутринта след 2 нощи в реанимацията започнаха да ни разпределят по стаи. Една изненада за мен: щяхме да сме сами, без бебетата. Щяха да ни качат по стаите и чак късния следобяд можехме да отидем „на свиждане“ при новородените, да ги сложим на гърда и т.н.

Това време ми се стори убийствено дълго, неприемливо дълго.

Направо изтръпнах, като разбрах работата. Научих, че майките ще са си в отделни стаи и в точно определени часове ще могат да отиват да кърмят бебета си.  Това с определните часове изобщо, изобщо не ми се нравеше. Може пък моето бебе да има други нужди, да не е гладно между 15 и 16ч, ами примерно в 14.15 и после 17.10ч…Аз откъде да знам, трябва да го видя, да го усетя…Не, не. Това с точните часове на свиждания не беше за мен.

На няколко пъти си направих устата, че много бих искала самостоятелна стая. Честно казано, не се надавях, но да си кажа пък! Изведнъж за моя изненада се оказа, че следобяд ще се освободи една самостоятелна стая и ще мога да я заема. Заедно с бебето. В тази връзка – един съвет за болницата:

Ако искате нещо, казвайте, говорете за него навсякъде, където ви се отдаде възможност – току виж стане накрая.

Изключително много се зарадвах. Щях да мога да експериментирам с кърменето. Чувствах се 100% мобилизирана. Нито ме болеше, нито бях парализирана от страх. Напротив, бях надъхана.

По обяд ме качиха в обща стая с друга родилка, докато чакам да се освободи самостоятелната стая. Ето тези 3 часа и половина никога няма да забравя.

Още когато ме настаниха, излязох в коридора да разбера, къде са бебета. 🙂 Тръгнах прегърбена като баба към асансьорите (ако се изправех, раната се опъваше гадно). Бавничко се качих на дванадесетия етаж и застанах пред вратата на отделението. Позвъних. Отвори ми неонатоложка, най-вероятно, и възкликна:

„Момиче, какво правиш тука, бе? Ауу, как си боса и гола!“

„Ами…идвам да си видя бебето…“

„Скоро ще го видиш. Сега не може. Слизай долу и в 15ч ела пак, тогава е времето за кърмене.“

Голяма неприятнотия беше. Аз исках да го кърмя това бебе най-накрая. Да си го гушна, да се запозная с него.

Слязох на четвъртия етаж и тогава официално започна моята подготовка за срещата с бебето. Започнах да се упражнявам да вървя изправена. Напред-назад по коридора. Знаете ли колко е интересно след секцио – да се движиш права е наистина предизвикателство. Трябва да се упражняваш и така, стимулирайки болката, я побеждаваш. Тогава знаех, че ако се пазя да не ме боли и лежа, после ще ми бъде много трудно да се грижа сама за бебето. Така си мислех:

„В момента едвам се движа. След няколко часа ще остана в една стая с новоредно бебе, без да имам грам опит. Имам няколко часа да се мобилизирам и да стана адекватна.“

Така възприех ситуацията – като задача. За миг не съм очаквала някой да се грижи за мен в болницата. Всичко беше моя отговорност. Аз бях майката. Трябваше да се стегна.

Тази нагласа изключително много ми помогна да се възстановя бързо и да прекарам много ценни и полезни дни в болницата. А не да ги прахосам в охкане.

След няколко часа разходки из коридора дойде ОНЗИ МОМЕНТ. Видях сина си в общата стаичка на новородените – там кърмеха майките (на специални столове с дупка..). Още на момента, в който влязох в стаята и зазяпах спящото бебе, сестрата ми каза:

„Пробвай да го сложиш на гърда“.

Почувствах се толкова неуверена. „Пробвай. Как да пробвам?? Изобщо не знам как става това чудо!“

Това си помислих, но всъщност казах спокойно: „Добре..“

Сега подозирам какво си мислите: „Защо си се правила на героиня? Все едно знаеш всичко. Какво лошо има да питаш как точно става, да поискаш съвети…Там си заобиколена от професионалисти, те знаят как става, ще ти кажат..“ Знам. Прави сте по принцип. Но тогава усещах, че ако се поставя в ролята на уплашена, объркана и незнаеща майка, молеща за помощ, ще навредя на себе си, защото ще се вкарам в едно неприятно „слабо“ състояние на очакване на помощ. Това щеше да навреди на активното ми участие в процеса на кърмене. Не ме разбирайте погрешно, аз питах за много неща в болницата, включително и за кърменето съм питала. И както очаквах, неонатоложките не свършиха работата вместо мен. Те ми казаха: „Седни удобно. Сложи го. Трябва добре да лапне.“ Това беше. И това е нормално. Те са там, за да съдействат на майката в екстремни моменти, нещо ако стане. Да е спокойна майката, че при нужда, има към кого да се обърне. На няколко пъти ми се наложи спешно да отида при тях и те наистина съдействаха. Но това е действителността. Според мен, ако някоя майка е отишла в болницата с очакване да я обслужват, обучават, консултират, „менторстват“, е останала разочарована и огорчена. Аз не исках да си го причинявам. Затова се  опитвах да съм самостоятелна.

И така. Казаха ми да го пробвам бебето. Аз какво да направя, пробвах го. Не използвах никоя от техниките, които бях гледала, като поза. Действах напълно импулсивно. Просто седнах на стола и го доближих до гърдата си.  Беше удивително да видя, как едно такова малко човече на секундата отвърна и лапна гърдата. Как само го е програмирала природата! Гледах го как суче и изобщо не мислех за това, правилно ли засмуква, имам ли изобщо кърма и т.н. Просто го гледах и таях дъх. Момент за цял живот!

Искам да вмъкна, че на секундата, в която синът ми засмука, спря да ме боли операцията. Вероятно природата така го е направила: мозъкът да спре да обработва сигналите от оперирания участък, за да може организмът да се фокусира върху произвеждането на храна за бебето. Гениално е.

Когато приключи първото кърмене, взех бебето в стаята си и така започна експерименталният период, периодът на напасване.

Самостоятелната стая изигра важна роля за кърменето:

Толкова пози за кърмене изпробвах! Толкова различни философии на хранене. През целите тези пет дни се разхождах с кукуригу, широка нощница, пригодена за кърмачки (навсякъде се продават). Постоянно течах! Свръх, свръх, свръх лактация! Представете си как си стоите прави и по пода започва да капе мляко – капка след капка, ритмично, без край.

Сега ще опитам да ви представя проблемите, които срещнах, и решенията, които намерих:

Проблем 1:


Не можех да заема подходяща поза, в която на бебето да му е удобно да лапне цялата ареола.


Ето какви ГРЕШНИ ЗА МЕН пози заемах: (една поза може да е добра и лоша, взависимост от частния случай, при мен нещата бяха така, но при вас може да е друго)

  1. Сядах в хлътнал фотьол, потъваща в него, облегната назад. Много лоша поза за кърмене. Гръдният ми кош отиваше назад и надолу. Представете си гърдата като едно шише, пълно наполовина с вода. Представете си това шише да стои изправено на маса. Вие се надвисате над него и се опитвате да пиете. Няма да стане, гравитацията го дърпа надолу. За да отпиете, трябва да насочите шишето с отвора надолу. Същото беше с моите гърди. Аз се облягах назад и гърдите ми се „разливаха“ по гръдния кош. Не казвам, че гравитацията би спряла едно бебе и то изобщо няма да дърпа кърма, то пак ще успява, но такава поза затруднява много бебето, особено ако гърдите на майката са малки. Поне така беше с мен. Бебето не смучеше добре. Опитвах се да си помогна с възглавница в скута и бебето отгоре. Но не ми се получаваше. При майки с голям бюст може би не би било проблем да се излегнат леко назад, докато кърмят. Дори и част от „материала“ им да се разлее по гръдния кош, пак ще е достатъчен за бебето да си напълни устата с гърда. Но представете си малкия бюст, разлят. Гледката е един гръден кош и две пъпки отгоре. Как да лапне хубаво детето, то няма какво да лапне! 🙂 В тази поза това, което ставаше, беше бебето да смуче зърното, което в никакъв случай не трябваше да допускам.
  2. Още по-неподходяща за мен поза, поради същите причини:

легнала по гръб, бебето отгоре.

….Представихте си двете пъпки и бебето, което ги дъвче, нали? 🙂 Тази поза отпадна много бързо след няколко неуспешни опита.

РЕШЕНИЕТО:

При моите малки гърди (които все още не пускаха струя мляко, ако пускаха, нямаше да стане) задължително условие да може устата на бебето да се „напълни“ с гърда беше да застана в поза, в която гърдите да виснат надолу, да се получи концентрация на гърда и кърма. За тази цел започнах да експериментирам с пози като например:

  • Когато сядах на фотьойла, не сядах ВЪВ него, а сядах на края му, за да не хлътвам назад. Така седнала можех спокойно да се наклоня напред и насоча гърдата към бебето. Бебето беше обгърнато от ръцете ми, които пък бяха опряни на бедрата ми. Получаваше се малко зародишна, ембрионална поза. Все едно свивах тялото си на кълбо и бебето оставаше вътре, в кълбото.
  • Сядах в средата на леглото, заемайки турска поза. Бебето отново бе обгърнато от ръцете, които бяха отпуснати върху свитите ми, кръстосани крака. Отново поза, наподобяваща ембрион :), само че в средата на леглото.
  • Комбинирах тези две пози, като сядах на края на леглото и правех същото, каквото и на фотьойла.

Хубавото на този тип пози беше, че бебето много добре лапваше гърдата, тя се изливаше в устата му. Лошото беше прегърбването. За да направиш такава ембрионална поза, реално си извиваш гърба.  Затова беше закон за мен винаги след кърмене в такава поза  да си правя разтягащи упражнения за гърба в обратната посока (разтягах се назад, като че ли ще правя мост)

Имаше ли вариант да не се прегърбвам като бабичка?

Имаше. Сядах на твърд стол (ако е мека повърхността- на края, за да не потъна). Изправях си гърба и вдигах бебето, лежащо в кръстосаните ми ръце, на нивото на гърдите. Тоест носех го на ръце, нямах опора. Така обаче много ми се измаряха ръцете. В последствие помня, че си слагах възглавница под ръцете – това беше вариант да кърмя с изправен гръб.

Слагането на възглавница под ръцете ми се получаваше само ако бях седнала с изправен гръб. Ако обаче хлътнех назад (както ви описах по-рано), бебето не лапаше добре.

Тук е моментът да вметна дали си заслужават кърмаческите възглавници.

Продават се такива, специални възглавници, слагат се на скута, бебето отгоре, и майката кърми, без да се прегърбва.

Аз така и не стигнах до такава възглавница. Просто защото съм си добитък и свикнах да кърмя изгърбена. 🙂 Но вярвам, че биха помогнали на жени, които не могат да понесат такова извиване на гърба.

  • Правех и още една поза, когато исках да си почина. Наричам я „мързеливата поза“. Лягах на леглото, но не по гръб, а на една страна към бебето, което също обръщах на една страна. Но един тънък момент, лягайки на една страна, аз всъщност леко се надвисах над бебето, за да лапне по-добре. Реално това беше легнала поза настрани, НО отиваща към легнала поза по корем. 🙂 Когато лягах надясно, му давах лявата гърда, леко надвиснала над него. Питате се, защо не съм давала дясната, не е ли по-лесно? При мен не, защото поради малките гърди, ако бях надясно и давах дясна гърда, тя му идваше много ниско, губеше се.  Като цяло тази поза беше много приятна, но трудна. Веднъж напаснехме ли се, можех да си лежа и да си почивам, но пък докато успеех да нацеля точния ъгъл, ми отиваха сили.

Проблем Номер 2:


Бебето не лапаше цялата ареола, а основно зърното.


Този проблем вървеше паралелно с намирането на най-подходящата поза. Когато му поднасях гърдата към устичката, той едвам я отваряше. Беше жизнено важно да не допусна да ми раздъвче зърната и да ми запуши каналите.

ГРЕШКИ, които допусках, бяха:

Специално тук не допуснах грешки. В момента, в който виждах и усещах, че ми засмуква само зърното, го спирах. Не му давах да продължава да смуче, лекичко му бърках странично в устата с пръст и той пускаше.

Решението:

Започнах да прилагам една техника, която бях видяла на видео. Това е трик, който провокира бебето да си отвори широко устата. Когато бебето доближаваше гърдата и си отваряше устата, аз така го намистах, че долната му уста да се опре на долния край на ареолата ми. Горния край на ареолата натисках с показалец, това повдигаше зърното леко нагоре. Бебето, гонейки зърното и искайки да го лапне, отваряше устата си по-широко. В момента, в който му зейваше устата, пусках показалеца и зърното се връщаше надолу – вече в устата на бебето. Така накрая на това упражнение в устата на бебето оставаше зърното + цялата ареола, а не само зърното.

Каква е идеята? Искам да я разберете, защото е много важно:

Бебето гони зърното. Иска да го лапне. Когато повдигнем зърното нагоре към нослето му (обясних как), то трябва да си отвори повече устата, за да го лапне. (Зърното се явява над горната му устна). Все едно прамамваме бебето със зърното – като стръв. 🙂 Иии когато бебето отвоори уста да лапне зърното…ХОП, пускаме капана! (махаме си пръста от горния край на ареолата). И цялата ареола влиза вътре!

Нямам направена снимка, но ето така изглеждаше устичката, когато лапне правилно:

Проблем 3:


Едната ми гърда страдаше от свръх лактация, превръщаше се в огромен, болезнен камък на бучки. Беше постоянно на ръба от това, да й се запушат каналите.


Може би защото съм десничарка, това се отрази в позите и бебето засмука по-добре дясната гърда. Лявата някакси не се получаваше. При нея ме понаболяваше и зърното, явно не бях успяла на 100% да приложа техниката за добро лапане и вероятно бебето не изсмукваше достатъчно от нея. Възможно е, след като при другата гърда е смучило повече, двете гърди едновременно да са реагирали с повече лактация, но докато дясната се е справяла, лявата е задържала кърма.

На няколко пъти лявата гърда беше на косъм от запушване. (между другото, една запушена гърда води до голям дискомфорт на цялото тяло). В един момент толкова беше напращяла, че вече спря да излиза кърма от нея.

Била е на път да се запуши ли казах? Не. Направо си се запуши.

Това беше моментът, в който много се уплаших. Беше критичен момент. Защото ако не действах адекватно, можеше да има тежки последствия.

РЕШЕНИЕТО:

Как реагирах на запушването? Направих най-най-простото възможно нещо:

Бавно, полека, нежно, внимателно и ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЪРПЕЛИВО я изцедих с ръце. 

Защо не с помпа? Първоначално опитах с ръчна помпа. Видях колко грубо цеди и се отказах от нея. Помпата дърпаше с вакуум, който не беше съобразен с частния случай. Ръцете ми можеха много по-точно да усетят, да почувстват къде да разтрият, къде да натиснат по-силно, по-слабо. Някъде бях чувала, че не е хубаво да се цеди на ръце, защото гърдите се стресирали. Може би зависи КАК ги цедиш. Аз го правих толкова внимателно и търпеливо, че отпуших гърдата напълно безвредно. Когато изцеждах, аз не докосвах зърното.

Започвах с масаж почти от деколтето и предмишницата (оттам започваха бучките с кърма). Усещах, че  е важно в тези зони да се разбият бучките, защото оттам започваше проблема. След като поразсеях малко кърмата в най-отдалечените от зърното зони, хващах леко гърдата в средата, малко след края на ареолата и внимателно притисках с пръсти навътре към зърното и надолу към гръдния кош. Прецених, че зърното по никакъв повод не трябва да се включва в помпането, няма какво да го стискам него. То беше само изход на кърмата, в него нямаше задръстване, а в самата гърда.

На няколко пъти действах така и си мисля, че когато човек е търпелив, работи бавно и с цялата нежност на света може да изцеди на ръка и най-запушените гърди.

Малко след началото на кърменето разбрах, че е нормално да се получава течене, задръстване, запушване – гърдите се опитват да се научат на саморегулация. Те са в процес на адаптация към това толкова непознато за тялото състояние. Но появи ли се запушване, трябва много отговорно да се подходи!

Проблем 4:


Не можех да се спра на един режим на кърмене.


Голям въпрос ми беше, на какви интервали от време да кърмя бебето.  Често хората казваха различни неща. Това, че кърмех хаотично, допълнително объркваше и иначе обърканите ми гърди и все повече се шашках и лутах между режими.

Ето кои бяха основните две философии на хранене, които постоянно мешех хаотично:

  1. Детето трябва да се храни по час. (това най-често в болниците се получава като напътствие от медицинския персонал). На всеки 3 часа. Майката не се ръководи от плача на бебето, а обратното – тя му изгражда хранителния режим.
  2. Детето трябва да се храни по поискване. Нямат никакво значение интервалите на хранене. Майката трябва да се вслушва в сигналите на бебето.

Силно разминаване, нали? Представете си едно хаотично комбиниране на тези два принципа. Гърдите се „чудят“ какво става, по дяволите? 🙂

ПРОБЛЕМ, СВЪРЗАН С ТОЗИ, БЕШЕ НОЩНОТО ХРАНЕНЕ И ЦЕДЕНЕТО

Отново различни тези:

  1. През нощта трябва да будиш бебето да го кърмиш. Важно е режимът, цикълът на кърмене да не спира през никоя част на денонощието.
  2. Не е нужно да будиш бебето през нощта, но задължително трябва да се цедиш.
  3. Няма нужда да правиш каквото и да било. Първо – никога не събуждай бебето, ако спи! Второ – грешно е да си цедиш гърдите превантивно. Трябва да оставяш нещата естествено да се случат. Ако бебето иска мляко през нощта, даваш. Ако не, просто си спи и не го мисли.

РЕШЕНИЕТО НА ТЕЗИ ДВА КАЗУСА:

Сами разбирате, че за майка първескиня е много трудно да прецени, как да подходи. Трудното при мен идваше оттам, че във всяка теза намирах логика. Реших да тествам и на базата на опитите и интуицията си да взема решение.

Първата една или две нощи будих бебето да яде. Но докато го правих, нещо ме човъркаше, че това не е правилно. Котката буди ли си котилата да бозаят? Бебето спеше толкова дълбоко. Очевидно имаше нужда от този сън – повече отколкото от храна. Имайки предвид, че новородените се будят само за да ядат (ако нямат колики или друг проблем), явно щом не се буди, значи не е гладно.Спрях да го будя.

Няколко нощи опитвах да се цедя. С цел превенция. Превенция на какво, и аз не знах:) Превенция на запушване ли…превенция на спиране на кърмата ли…Иди, разбери. 🙂 Отново се доверих на интуицията си. Усещах, че това е грешка. Малко ми напомняше на момента, в който за да не се разболееш случайно от грип, пиеш превантивно антибиотици. За всеки случай, откъде да знаеш…може пък да се разболееш! Мислех си: „Добре. Какво правя сега? Защо си цедя гърдите, след като не са запушени? Нали ако някоя гърда тръгне да се запушва, ще я отпуша..“

И така…от проба-грешка и този вариант отпадна.

Спрях се на най-приятния вариант: „Недей да правиш нищо“. 🙂

А относно казуса с това, дали бебето да има режим или не, реших и тук да заложа на естествения ритъм. Помня как дойде медицинско лице да ме консултира за кърменето (което по принцип заслужава: „браво“). Аз тогава още бях много объркана, споделих й, че не мога да преценя кога да го храня, колко често…Тя ми каза да го слагам на гърда на всеки 3 часа и да го държа по 20 минути и готово. Пита ме също дали се цедя. Отговорих неуверено:

-Ами…не..само ако се препълня…

Тогава тя веднага ме подкокороса:

-Задължително се цеди! Това е много важно. Ако нямаш помпа, тук на етажа има една обща, ходи там и се цеди.

По никакъв начин не искам да омаловажа мнението на лекарите, но според мен, ако майката има лично усещане кое е правилно, по-добре да се довери на себе си. В случая не послушах консултантката нито за режима, нито за цеденето. Подозирах, че така ще объркам гърдите си или пък че така ще ги „науча“ и оттам насетне винаги ще трябва да ги цедя, защото изкуствено съм им създала нужда от цедене. Вярвах в способността на гърдите да се саморегулират и да произвеждат толкова, колкото бебето им дава сигнал, че желае. Просто им беше нужно време.

Ще финализирам въпроса с цеденото, според моята гледна точка, разбира се:

Гърдите не трябва да се цедят с цел превенция. Гърдите се цедят само и единствено ако майката усети прекалена тежест и дискомфорт. Тоест: Цедят се САМО при нужда.

Ето и някои други неща, които получих като опит в болницата:

Въпросът с бибата:


Освен че не използвах помпа за цедене, не използвах и бибка. Да, знам, че звучи странно. Но имах две причини да се въздържа от нея.

  1. Не исках да правя сина си зависим от някакъв предмет. Бях забелязала, че бебета с биби, са НАВСЯКЪДЕ с биба в устата и ако случайно бибата липсва, направо полудяват. Аз лично опитах едната вечер в болницата. Бебето ревеше (било е гладно, милото, но аз откъде да предположа??:)) и аз в отчаянието си му натъпках една биба в устата. Той веднага млъкна.:) След малко я изпусна и зарева много по-силно отпреди. Направих това упражнение няколко пъти и се отвратих от това, колко зависимо стана бебето от тази гумичка. Оттогава никога не съм му давала.
  2. Втората причина беше свързана с кърменето. Мислех си, че лапането на биба може да доведе до закърняване на сукателния рефлекс на бебето. Защото когато лапа биба, бебето си отваря много леко устичката и „дъвче на дребно“, точно както би дъвкало зърното на гърдата. Аз исках синът ми да свикне да си отваря широко устата и да лапа цялата ареола. Опасявах се, че бибата има противоположния ефект.

Въпросът с колекторите за кърма:


Какво представляват колекторите за кърма?

Това са пластмасови прозрачни полусфери с гумена основа с дупка за зърното. Кърмачката си ги слага под сутиена и „кутийките“ събират кърмата.

или с други думи казано:

ТОВА Е НЕЩО АДСКИ НЕХИГИЕНИЧНО ЗА ГЪРДИТЕ

Сложих си колектори за кърма при изписването, за да не ми се разтича млякото под дрехите. Освен че като се навеждах да си оправям багажа, цялата събрана кърма се излизваше през дрехите на пода :), тези гумени-пластмасови полусферички спариха ужасно зърната ми. А после бебето ги лапаше. Гадно е.

След този опит, като видях колко отвратително нещо са колекторите за кърма, веднага ги замених с нещо много по-чисто, което бих препоръчала с две ръце, а именно:

ПОДПЛЪНКИ ЗА КЪРМАЧКИ

Аз лично си ги наричах „превръзки за гърди“ :). Това са кърпички със силно абсорбираща функция. Слагат се върху гърдите под сутиена и попиват идеално без да спарват кожата. За еднократна употреба са. Продават се в големи кутии. Аз използвах на Лансинох и бях изключително доволна, защото самата им форма беше пречупена на две и следователно комфортна за формата на гърдите. Бях пробвала преди тях подплънки с равна форма и много неприятно сплескваха зърната.

Въпросът с измиването на гърдите:


Първите един, два дни от кърменето правех най-голямата простотия, която чак не мога да разбера как съм решила да я правя:

След всяко кърмене изтривах гърдите си със „специални“ мокри кърпички за гърди.

Така, нали разбирате, да е по-хигиенично…:)

Скоро след това медицинското лице, което дойде да ме консултира, ми съобщи, че това, което правя, е малоумно, защото буквално напоявам зърната си с химия. Бях напътствана просто да ги мия с вода, нищо повече. И много правилно са ме напътствали, като се замисля.

Относно миенето със сапун, не е добре, защото сапунът много изсушава кожата и може да я нацепи.

А и нека бъдем реалисти, гърдите нямат нужда от изтъркване с кирка! Те не са мръсни. От какво да са мръсни? От слюнката на бебето? Или от сутиена, който се сменя често. Достатъчна е една водичка. Това е. Даже мога да кажа, че с времето и водичката отпада.

Така. Засега нещата, които не съм ползвала, са:

  • ПОМПА
  • БИБА
  • КОЛЕКТОРИ ЗА КЪРМА
  • МОКРИ КЪРПИЧКИ ЗА ГЪРДИ

Към този списък добявам и ПРОТЕКТОР ЗА ЗЪРНА.

Целта ми в болницата беше да накарам бебето да смуче правилно, без да наранява зърното ми. Ако си бях сложила предпазител, нямаше да получавам реални сигнали тогава, когато НЕ засмуква правилно, болката ми щеше да се притъпява. Моята идея беше: когато усетя, че ми яде зърното (тоест като ме заболи!), да го спирам на секундата и да опитвам пак, докато усетя, че смуче, без изобщо да ме боли (знак, че лапа цялата ареола). Според мен протекторът на зърна е нещо излишно, ако кърменето се извършва правилно. Но това си е мое лично мнение, не съм го чела никъде.

С такава гума как може бебето да лапне ареолата? Трудно.

Неусетно стигнахме до НАЙ-ГОЛЯМИЯ въпрос в началото на моето кърмене:

„Абе…това дете яде ли??? Давам ли му достатъчно?…“

На няколко пъти през деня медицинският персонал ми даваше едно шишенце с адаптирано мляко – да го дохранвам при нужда. Гледах шишенцето и малко или много се изкушавах. Дали пък да не го използвам?…Защото изпитвах страх, че може би държа бебето си гладно с тези мои кърмачески експерименти и напасвания.

Като тегло бебето започна да качва бавно след първите 2 дни (в началото новородените свалят и после започват да качат). Но някакси бяхме на ръба. Сега, от гледна точка на времето и опита, знам, че е нормално първите десетина дни да са нестабилен период на адаптация както за майката, така и за бебето. Ако бебето бъде поставяно да суче много, много често (при поискване, не през 3 часа!), тогава то започва да „комуникира“ с гърдите на майката и те разбират колко трябва да произвеждат. Реално е нямало повод да се тревожа, дори и за няколко дни бебето да е яло малко по-малко и да е качало по-бавно от примерно бебенцата на адаптирано мляко. Но тогава, бидейки неопитна млада мама, не бях сигурна, дали действам правилно или пък вредя на бебето.

Стресът основно идваше от това, че не виждах колко мляко е изпило бебето. Когато е в шишето, всичко е точно, знаеш – еди колко си грама. Но когато то си цока през час, веднъж повече, друг път по-малко, стоиш в невидение и догадки. Пило ли е, не е ли пило… Особено когато близки те напътстват упорито да му следиш грамажите, тогава ставаш много уязвим!

РЕШЕНИЕТО:

Стиснах зъби и нито веднъж не му дадох изкуствено мляко. Това, което ме спря да го дохранвам, беше знанието, че всяко следващо хранене с адаптирано мляко ще намалява шансовете на мен и сина ми за естествено хранене. На момента щях да се успокоявам, че съм изляла съдържанието на шишето в коремчето на бебето, но в дългосрочен план щях да се разочаровам от прибързаната си постъпка.

Другото нещо, което ме приземяваше и ми връщаше разума, беше, че бебето не ревеше постоянно. Ако беше непрекъснато неспокойно и плачещо, това би било знак, че е възможно да е перманентно гладно (недохранено). Но при мен бебето ревеше само от време на време. Това ми говореше, че като цяло държим фронта и бебето се нахранва.

……………………………………………

Това бяха основните моменти от периода в болницата, който наричам „Началото на кърменето“. Когато след 5 дни се прибрахме вкъщи, аз се чувствах спокойна. Имах вече самочувствието, че знам какво правя и че като цяло сме успели с бебето да започнем едно 100% естествено хранене.

Разбира се, не беше точно така. Адаптацията продължи следващите няколко месеца до един неусетен момент, в който да кърмя беше все едно….не знам, да си измия зъбите..да си изпия кафето..

Към следващата статия

"Кърмене без мъки" във фейсбук:

4 коментара по темата “Как започнах да кърмя? Трудно ли беше?”

  1. Здравейте, имам две малка забележки.

    И аз съм с малки гърди. Удобството на дадена поза не зависи от размера, а от силата на струята. При силна струя, както беше при мен, описаното от теб „изливане“ задавя бебето. Давенето пък го стимулира да суче плитко и да разрани зърната.

    По повод подплънките – те са добър вариант, ако нямаш вазоспазми. Аз страдах от такива целия първи месец и търкането в подплънките болеше зверски. Колекторите пък запарваха, както ти си описала. При мен най-удачно се оказа стоенето гола до кръстта (доколкото е възможно) и носенето на широки дрехи (без сутиен). Тия две неща между другото са и добра превенция на запушванията.

  2. Здравейте!

    Да, между другото, след като споделих личния си опит и започнах да търся чужди истории и мнения на специалисти, забелязах, че експертите препоръчват доста различни пози от тези, които аз използвах. Наистина ако има силна струя, би се задавило детето. Затова смятам, че една лична история сама по себе си е подвеждаща, защото ето: при мен нещо е вършило работа, но при Вас това би навредило. Ще изведа една тема с всички препоръчвани пози от специалисти и ще насоча към нея. Важно е майката да е запозната с различни варианти и вече, когато остане сама с бебето, да си експериментира спокойно и да усети най-доброто за нея.

    А за стоенето гола – това при всички положения е съвет, който не би подвел никого. Защото наистина, колкото по-свободно диша кожата, без да е притискана, по-добре. Хубаво е да се включвате с коментари, защото с вашия опит правите картинката по-обективна. Благодаря от името на следващия, който ще прочете това. 🙂 Защото за него е важно.

  3. Здравей, беше ми изключително интересно и полезно да прочета за преживяванията и опита ти с кърменето. Не съм съгласна обаче, че изцеждането е нужно единствено при препълнени гърди. Аз имах ужасен старт, при който бебко не засука цял месец. Цедих се не само, за да му дам кърма, а после като засука и за допълнителна стимулация. Той засука, но не можах да догоня скока му в растежа и цял месец имаше едно хранене адаптирано мляко на ден. Беше голяма мъка и денонощно цедене на кърма (100 мл изцеждах в продължение на 3 часа през 20 минути – и идваше време за следващото хранене). В края на втория месец си казах, че ще кърмя, но не на всяка цена. Не съжалявам и за миг за трите кутии сухо мляко, въпреки вътрешните си борби, това беше най-доброто решение за детето ми. Съвсем естествено порцията сухо мляко от обед се измести привечер, от порция стана половин, накрая изчезна.
    Целият трети месец сме на изключително кърмене, а вече започваме четвърти. Бавно и трудно станаха нещата (и физиология – гърдите ми единствено не бяха разбрали, че съм бременна и останаха все така малки и безчувствени поне месец след раждането). Моите начални мъки не бяха за сметка на детенце. Мразя цеденето, но помпата ми помогна да не губя надежда, че ще кърмя. В момента имам кърма точно колкото му трябва на бебко, нито капка повече, нито по-малко, и точно когато му трябва. Помпата е в едно чекмедже, а ние се наслаждаваме на момента. Той дори сам отказа биберона, така че не е било голяма драма че го джвакаше в началото. И все пак, ще отбележа, че не съм имала проблеми със запушвания, препълване, проблемно засукване. Двата проблема бяха малко кърма, бавно производство и отказ от сучене (а засукването не стана нито лесно, нито изведнъж). Проблемите в кърменето могат да са разнообразни, важко е адекватно поведение (контакт с консултант/приятелка с опит – но навреме!!!!), увереност, че правиш най-доброто за детенцето, и че взетото решение е по-добро от закъснялото правилно решение. Твърде много писах, но и твърде спестих от всички проби-грешки, които ни доведоха до щастлив край 🙂 поздрави

  4. The prostate is an essential part of a male’s reproductive :. It secretes fluids that assisted in the transportation and activation of sperm. The prostate gland is situated just as you’re watching rectum, below the bladder and all around the urethra. When there is prostate problem, in most cases really really irritating and inconvenient to the patient as his urinary method is directly affected.

    The common prostate medical problems are prostate infection, enlarged prostate and prostate cancer.

    Prostate infection, also called prostatitis, is the most common prostate-related problem in men younger than 55 years. Infections from the prostate gland are classified into four types – acute bacterial prostatitis, chronic bacterial prostatitis, chronic abacterial prostatitis and prosttodynia.

    Acute bacterial prostatitis may be the least common of most types of prostate infection. It is due to bacteria located in the large intestines or urinary tract. Patients may go through fever, chills, body aches, back pains and urination problems. This condition is treated by utilizing antibiotics or non-steroid anti-inflammatory drugs (NSAIDs) to help remedy the swelling.

    Chronic bacterial prostatitis is often a condition of the particular defect in the gland as well as the persistence presence of bacteria in the urinary tract. It can be brought on by trauma on the urinary tract or by infections originating from other regions of the body. A patient can experience testicular pain, spine pains and urination problems. Although it is uncommon, it may be treated by removal from the prostate defect as well as making use antibiotics and NSAIDs to treat the inflammation.

    Non-bacterial prostatitis accounts for approximately 90% coming from all prostatitis cases; however, researchers have not even to determine the sources of these conditions. Some researchers believe that chronic non-bacterial prostatitis occur because of unknown infectious agents while other feel that intensive exercise and lifting may cause these infections.

    Maintaining a Healthy Prostate

    To prevent prostate diseases, an effective diet is important. These are some with the things you can do and also hardwearing . prostate healthy.

    1. Drink sufficient water. Proper hydration is essential for our health and wellbeing and will also also keep your urinary track clean.

    2. Some studies suggest that a number of ejaculations per week will assist to prevent prostate cancer.

    3. Eat beef sparingly. It has been shown that consuming a lot more than four meals of beef per week will raise the probability of prostate diseases and cancer.

    4. Maintain an effective diet with cereals, vegetable and fruits to make certain sufficient intake of nutrients necessary for prostate health.

    The most important measure to look at to make certain a normal prostate is usually to go for regular prostate health screening. If you are forty years and above, you ought to choose prostate examination at least 12 months.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.