Изводи от поредното успешно кърмене

В търсене на още истории на успешно кърмили майки, попаднах на ето тази история.

Майката в нея е майка за пример, защото е решила да кърми второто си дете, въпреки провала с кърменето на първото.

При второто дете обаче тя самата е била различна – по-уверена, по-подготвена. И знаете ли коя е била основната част от подготовката й? Каквато беше и моята, а именно:

ПСИХИЧЕСКА.

Да. Важно е майката да се запознае с техники на кърмене, с различни продукти – да  е готова бързо да реагира и да си купи нещо при нужда, но много по-важната част от подготовката е психическата:

Майката трябва да се подготви за това, че кърменето е въпрос не на сляпо следване на съвети на медицински лица, а на слушане на вътрешния майчински глас, доверие в бебето и неговите сигнали, вяра в простотата на природата.

Липсва ли този момент – на майчиното самочувствие – е твърде вероятно майката да се стресира и в паниката си да започне да слуша всеки съвет отвън  (без никакво пресяване), което неименуемо ще направи кърменето ако не невъзможно, то със сигурност проблемно.

Кърменето е нещо много просто – бебето иска гърда – лапа гърдата (не зърното!) – бозае и…това е. Няма нужда от доизцеждане, от режим на хранене и от други подобни човешки вмешателства в съвършената природа.

Въпросната майка сама се е изненадала от факта, колко лесно и просто е кърменето. И това наистина е така. Кърменето не трябва да се сложно, не трябва да боли. Когато кърменето се случва, то носи само радост.

За да може обаче да се задейства сукателния рефлекс на бебето и то да започне да дава точни сигнали на гърдите колко кърма да произвеждат, е задължително условие:

Бебето да лапне ареолата, а не да дъвче зърното.

До извода за правилното засмукване е стигнала и въпросната майка. А аз в моята лична история подробно разяснявам този въпрос. Има и много експертен материал по темата, който ще кача в категорията с материали.

Общо взето това е цялата сложност на кърменето: бебето да лапне хубаво гърдата (без да има болка) и да му даваме всеки път, когато поиска. Дори и да е през час или през половин час, денонощно. В много от историите на успешно кърмили майки се „промъква“ изключително грешното напътстване от страна на медицинския пресонал за кърмене по часовник и за доизцеждане на гърдите след всяко кърмене. Това са две неверни неща, няма да се повтарям с другите ми статии и да обяснявам за десети път, защо не е правилно това. Ето тук съм застъпила тези два много важни въпроса.


Да се върнем на сегашната конкретна история. Въпросната майка се е подготвила психически, успяла е да накара бебето да лапне правилно гърдата (с помощта на консултант). И неусетно е стигнала до онзи момент:

Кърмене по цял ден и цели нощи.

Тя не е очаквала, че ще се налага да кърми бебето с часове, постоянно. Доста стресиращо звучи, нали? Но, според мен, ако майката се подготви и за този момент – че първите седмици това ще е нейният живот, нейната задача – да бъде непрекъснато с бебето си, винаги да го слага на гърда, за колкото време то поиска, тогава това не би било проблем. Аз бях така. Знаех, че в началото ще се отдам на бебето напълно. Тогава беше и зима и по цял ден се разхождах с един халат и го кърмих много често, по много дълго. Често се е случвало да го слагам на гърда, да стоя, стоя, стоя, в един момент да потъна в някакви мисли…и изведнъж да разбера, че са минали час и 15 минути :). Но това е само в началото, първите няколко седмици, когато бебето много спи и постоянно заспива на гърдата, яде по малко и затова иска често. Когато мъничко се очовечи, започва да променя навиците си и кърменията придобиват по-нормален вид. 🙂

Обобщение:


От тази история най-голямата пресечна точка с моята е, на първо място психическата подготовка. (вяра в кърменето, вяра в себе си, доверие на бебето, критичност към чужди съвети).

Втора много важна допирна точка е изводът, че бебето трябва да лапне добре гърдата. Не се ли случи това, следват неизменно проблеми в добрия случай и спиране на кърменето в лошия случай.

Трети извод от този и от други разказа на майки, включително и моя, е че първите седмици ще са период на вечно, денонощно, продължително кърмене. Това е нещо нормално и е само временно.

Още един извод: ако майката не се чувста достатъчно уверена и желае помощ, тя не трябва да разчита на медицинския персонал, а да потърси утвърден консултант, препоръчан. Нека той да й бъде дясната ръка. Хубаво е да го проучи и да се уговори с него преди раждането. При мен нямаше нужда от консултант, защото исках да разчитам на себе си (просто съм си такава). Но има много жени, които биха предпочели да имат експертен помощник. Попаднах на много истории на успешно кърмили майки, които са се доверили на такива консултанти. Така че това може да е нещо много ценно, ако майката има нужда от него.

"Кърмене без мъки" във фейсбук:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.