Кое е това в болницата, което проваля кърменето?

Успешно кърмилите жени няма какво да ги анализираме, нали така? Те просто си кърмят лесно, мъкнат си бебчето навсякъде гушнато, бозаещо щастливо…весело им е, усмихнати са, и изобщо: просто им се е получило.

Какво обаче става при жените с проблемно кърмене? Защо срещат трудности? Какво се е случило?

В предната статия ви показах позицията по някои основни въпроси за кърменето на експерта Христина Янева. В лекцията си тя направи една много важна, според мен, вметка, ще преразкажа:

От хилядите майки, с които Христина е работила, в 90% от проблемните случаи става въпрос за някакви направени грешки още от началото, в самата болница. В 10% проблемите се коренят в нещо по-специфично и сложно: дали травмиращо раждане, дали физиологични особености на бебето или майката и т.н.

Един пример за майка, която спада към десетте процента е историята на майката с бебенцето, родило се с изкривена устичка. Това изначално му е пречило да бозае правилно, откъдето са дошли и други проблеми. (Поздравления за тази майка, която въпреки всичко е успяла…)

Тоест има един малък риск и на вас да се случи нещо специфично, което да затрудни кърменето. Но рискът е малък. Мнозинството от майки имат късмета всичко да е наред с тях и бебето. Желая ви го от сърце!

И така. Какво се случва най-често? Как така толкова майки – здрави, прави – раждат здрави бебенца и въпреки това „не им стига кърмата“, „не им слиза кърмата“, „свършва им кърмата“, „трябва да дохранват…“ Не е ли най-естественото нещо да си родиш бебето и да си го храниш с майчино мляко? Както правят всички други бозайници…

Това е думата: ЕСТЕСТВЕНО.

Ако нещата се случват естествено, те ще се случат в 90% от случаите.

Ако обаче се появят изкуствени вмешателства в естествения процес, тогава кърменето няма да се случи.

Или ще се случи, но много трудно.

Накъде бия с тези философии? Ами направо ще ви заявя, че в повечето български болници, ЗА ЖАЛОСТ, медицинският персонал не помага на кърменето да се случи. Това не би било проблем, майката сама би си помогнала. Но проблемът е, че в болницата ПРЕЧАТ на кърменето да се случи.

Лично поднасям извинения към онези акушерки и неонатолози, които са изключения.

Освен това не подценявам значението на болницата за раждането, нито подценявам компетентността и положения труд на медицинския персонал. Изпитвам уважение към хората, които работят там, защото в крайна сметка без тях сме загубени. На първо място трябва да сме благодарни на персонала.

Но по темата за кърменето, с цялото си уважение към болницата като институция, ще кажа, че има какво да се работи и подобрява.

Защото общият случай е такъв:


В болницата майката трябва да се бори за успешно кърмене. Затова е толкова важно да сте подготвени – да разчитате на себе си или на предварително избран консултант по кърмене. Ако пропуснете да се подготвите (как е правилно да се кърми) и ако отидете в болницата с надеждата персоналът да ви покаже „как става“…ако разчитате на акушерките да ви насочат и да ви помогнат – вие сте почти със сигурност обречени да имате трудно начало на кърменето (..и евентуално да го спрете много скоро).


Ще ви запозная с историята на една майка. Една типична история. Много майки, имали навремето трудности с кърменето, биха намерили сходство със своята история. Ще ви покажа най-често срещания сценарий, който се случва в нашите болници. Ще ви насоча вниманието към грешките, които се случват там и провалят (или в добрия случай – усложняват) кърменето на толкова много майки.

Представям ви разказа на Руми. Можете да го прочетете ето тук.

Ще използвам цитати от оригиналния текст, за да ви наблегна на важните моменти.

Започвам с началото:

„Синът ми се роди след една желана и много спокойна бременност само два дни преди термина, по нормален път, без упойка, след 8-часово раждане при неизтекли води и с внушителните размери 4100 гр. и 54 см.“

Здрава мама, здраво бебе. Всичко изглежда наред. Както при повечето родили жени у нас. Дотук всичко работи в полза на кърменето.

Докато изведнъж всичко започва да работи срещу кърменето. Цитирам:

„Дадоха ми бебето едва девет часа след раждането и то след настоятелни молби от моя страна…. След няколко часа обаче ми го взеха и го върнаха рано на следващия ден, посинял от глад (трябвало да почива коремчето през нощта).“

Грешките започват. Забележете – ОТ САМОТО НАЧАЛО. Първото нещо, което се случва в ущърб на кърменето е:

  1. Майката трябва да се бори да се ДОКОПА до бебето си.

„Докопа“ е най-точната дума тук. Доказано е, че е жизнено важно бебето да се сложи на гърда възможно най-скоро след раждането – ако не веднага, то поне 2, 3 часа след това. То трябва (и ИСКА!) да започне да стимулира гърдите да произвеждат мляко. Има една приказка, че след раждането пъпната връв се замества от гърдата. Тоест естественият процес на връзката майка-бебе продължава. Майката и бебето продължават да са свързани,просто вече през гърдата. Бебето продължава да чува гласа на мама, да усеща мириса й. В тази стресова и чужда за него среда то има нужда да е плътно до единственото познато нещо – мама. Плацентата на мама вече я няма и това „отключва“ произвеждането на кърма, но е необходимо бебето да даде тон, да покаже на гърдите, от какво количество коластра има нужда.

Но още тук естественият ход бива нарушен.

У нас общата практика е бебето да НЕ се дава на майката веднага след раждането. Те й го показват и го изнасят за няколко часа. Ако майката е раждала секцио – между 24 и 48 часа тя е отделена от бебето си. Това е изключително дълъг период на раздяла. Във всички тези часове бебето е храненето с адаптирано мляко и шише. Тази дълга раздяла е първата предпоставка за успожнено кърмене.

Какво да направите? Как да помогнете на кърменето да се случи?


Имате няколко варианта:

  1. Намерете болница, в която практиката е бебето да се дава най-късно два часа след раждането.
  2. Ако сте в „класическа българска болница“, настоявайте постоянно да ви съберет по-рано с бебето. Досаждайте, говорете за това, бъдете нахални. Постоянно питайте: „Кога ще го видя? Искам вече да съм с него. Трябва да го кърмя. Кога ще ме заведете при него?“ Без край. Просто накарайте акушерките около вас да ви запомнят с вечното ви питане за бебето. Това може да е трудно за по-свенливи и скромни жени, които не обичат да си правят устата. Но помнете, по-добре да излезете от комфортното си поле сега и да се поизпотите малко от срам, отколкото после няколко седмици да ви се реве. Искайте си своето! ТО ВИ СЕ ПОЛАГА!
  3. Междувременно, докато се борите да се „докопате“ до полагаемото ви се бебе, се цедете. На ръка. Лекичко. Започнете с нежен масаж на гърдите, съвсем опознавателен. Малко по малко достигнете от предмишниците до средата на гърдите (края на ареолите) и съвсем внимателно натиснете с палеца и показалеца ареолата (все едно сте я хванали като сандвич). В никакъв случай не пипайте и не мачкайте зърното. Зърното няма нищо общо с производството на кърма, то е само изходът. Колкото по-малко го пипате, толкова по-добре. Ареолите са мястото, където са разположени каналчетата. Просто лекичко масажирайте гърдата и притискайте ареолите, ако излезе нещо, излезе, ако не, не насилвайте. Просто си масажирайте гърдите и си притискайте ареолите през около час. Толкова, колкото да „подсетите“ гърдите да се задействат. Разбира се, те ще се задействат истински, когато бебето забозае, но тези леки и нежни изцеждания ще помогнат за по-бързото добиване на мляко (коластра). Бихте могли и с електрическа помпа да се цедите, но това може да подейства травмиращо на толкова неопитни гърди. Като за начало ги усетете с ръцете. Нека бъде по-нежно за тях. В никакъв случай не ги насилвайте, мачкайте, смачквайте и т.н. Може след няколко масажа и изтисквания на ръка да опитате с електрическа помпа и ако усетите, че ви понася, да продължите. Просто дейстайте внимателно, без да бързате. Ръководете се по състоянието на гърдите си. И междувременно досаждайте на акушерките! 🙂

Ако не ги изцеждате, докато чакате бебето, това не означава на 100%, че няма да ви се получи лесно кърменето. Аз бях в реанимация след секцио две нощи и изобщо не се сетих да се цедя. Чак след два дни започнахме с бебето постоянна стимулация на гърдите. И всичко ми се получи като цяло. Но чак после разбрах, че реално по този начин съм рискувала да получим големи трудности.

Вие няма смисъл да рискувате, след като знаете, какво да правите. Повтарям, не насилвайте излишно гърдите, не ги травмирайте с агресивно цедене. Не забравяйте, че на бебето в началото му са нужни по около 5 мл мляко на хранене. Тоест не очаквайте да изцеждате някакви количества от гърдите. Просто си ги масажирайте и притискайте ареолите нежно.


Това беше първата грешка в болницата: дават бебето твърде късно на майката. Веднага след като го дадат най-накрая, връхлетяват в природата с второ грешно вмешателство, а именно:

2. Държат бебето гладно през нощта, за да „му почине коремчето“.

Това отделяне на бебето от майката през нощта може да се окаже огромен препъни-камък за кърменето. От една страна, често се случва бебето да остава гладно и това повтаряне на гладуване няколко поредни нощи води до недостатъчно наддаване на тегло и тогава от болницата заявяват тържествено, че кърмата на майката не е достатъчна, за да нахрани бебето и трябва да му додава адаптирано мляко. Усещате ли колко грешно е това? От друга страна, ако майката през нощта си спи, без бебето да бозае или без тя да се цеди, на другия ден е твърде вероятно да се събуди с два твърди камъка, болезнени, изпънати. При толкова твърди гърди бебето няма да може да лапне ареолата. Ако майката не е подготвена с желязно търпение да се изцеди за облекчение преди кърменето и да омекоти ареолите, ще настъпи голяма паника, защото майката ще умира от болка, а бебето няма да може да бозае и ще остане гладно. И се започва: „Дохрани бебето с АМ, докато си оправиш гърдите…“. Началото на драмата. Честито.

В моя случай бебето беше при мен през нощта, но много спеше, аз не го будих и не се цедих. Резултатът беше, че на другия ден имах запушени гърди. Но реших проблема с много търпеливо, спокойно и нежно изцеждане на ръце. Затова успях да оправя нещата навреме и да не се впуснем в дяволския кръг на болка-цедене-дохранване с АМ.

Какво е правилно да направите, за да си осигурите лесно кърмене?


ЗАДЪЛЖИТЕЛНО настоявайте бебето да е при вас И през нощта. Не допускайте да ви го вземат. То трябва да е при вас, защото ако огладнее, задължително трябва да бъде нахранено. То може и да не се буди, но ако се буди? Вие няма как да знаете, ако не сте при него.

Когато бебето е при вас през нощта и си спи, можете да опитате да го сложите на гърда, ако не спи твърде дълбоко, то ще зацока в просъница. Ако спи тръде дълбоко и не реагира на гърдата, просто го оставете да си спи и се поизцедете вместо него. Горе долу на 2,30 часа гледайте да излиза кърма от гърдите ви, дали бебето суче или вие го замествате с цедене. Общото правило е, че когато от гърдите излиза често мляко, те няма да се запушат. Запушването обикновено идва след дълга пауза от около 4-5-6 часа.

Ако все пак нещо се успите и не се изцедите през нощта, най-важното е на другия ден да не се шашкате от болезнените, запушени гърди. Спокойно. Както аз се изцедих внимателно и търпеливо, така и вие ще успеете. За предпочитане в такъв момент се доверете на себе си и спокойно си облекчете гърдите, не обръщайте внимание, ако бебето реве гладно. Стискайте зъби и полека, полека си облекчете гърдите и ги направете меки в ареолата. Тогава дайте на гладното си бебче да суче. Недейте да правите грешката да молите акушерки за помощ в тази ситуация, няма да ви помогнат, а ще усложнят нещата  – ще ви кажат, че много лошо са се запушили, ужас, мастит, край и т.н. Ще настояват да дадат АМ на бебето. Просто се крийте от медински лица в този момент. Знайте, че това, което се случва е: имате твърде много мляко в гърдите. С търпение можете да го изкарате от там. Лекичко, внимателно цедете. Ако са много запушени, както беше при мен, в началото почти няма да пускат мляко. Не се стряскайте от това. Просто лекичко притискайте ареолата като сандвич и внимателно разбивайте бучките кърма от предмишниците, чрез лек, изтласкващ масаж. И повтарям: нека бебето реве. Оставете го. Не викайте акушерки. Бебето може да изчака 40 минути, докато омекотите гърдите. В такъв критичен момент е много важно да съхраните спокойствието си и увереността, че с търпение ще отпушите гърдите. Поддадете ли се на паника в този момент, е твърде вероятно да се подхлъзнете към онзи дяволски кръг на болка-цедене-дохранване с АМ.

Най-добре просто избегнете тази ситуация, като се цедите през нощта, ако бебето ви спи дълбоко. Това е.

Стигнахме до третата грешка в болницата, която общо взето вече споменах. Само прочетете това:

„На третия ден сутринта обаче акушерката тревожно каза, че малкият много е свалил през нощта и щом още не ми е дошла кърмата, да додавам адаптирано мляко.“

Колко често срещан сценарий. Преди да доанализирам третата грешка, искам да ви насоча вниманието към фразата: „да ти дойде кърмата“. Акушерките често използват тази фраза, която е много подвеждаща. Кърмата не идва. Тя не пада от небето по заповед на Господ Бог. Оттук произлизат и други грешни представи, че някои жени просто имат, други просто нямат кърма. Често медицинският персонал подвежда майката, като й казва да додава изкуствено мляко, докато чака да й дойде кърмата. Това, съжалявам много, но е прекалено голямо невежество и не мога да разбера, защо така грешно съветват в болниците у нас. И така: за да „дойде“ кърмата, тоест за да слезе от Небето Господне, трябва: от гърдите да излиза мляко. Колкото повече се стимулират (чрез бозаене или чрез изцеждане) толкова повече кърма Господ Бог праща от небето. (Простете за сарказма, но сам блика от мен. :))

А какво се е случило с конкретната майка (както и с много други жени)? Медицинският персонал й е отнемал бебето през нощта и то е оставало гладно за тези дълги часове, затова бебето не е наддало добре. Ако бебето беше постоянно при мама, поставяно да бозае когато иска и по колкото време иска и от двете гърди, то щеше да си е в нормата. (говорим за случай здрава мама-здраво бебе). И гърдите на мама щяха да произвеждат напълно задоволително количество кърма.

Така че широко използваната фраза: „ако не ти е дошла кърмата, му давай адаптирано мляко, докато слезе“ е връх в незнанието за природата на кърменето и ви съветвам ако чуете това от устата на когото и да било, просто забравете, че сте го чули. Не просто е грешно. Този подход води до началото на спирането на кърменето. (или в добрия случай – началото на люта борба за успешно кърмене). Давайки друго мляко на бебето, а не това от гърдата ви, ще доведе до все по-малко производство на кърма, защото гърдите ще бъдат все по-малко стимулирани от бебето. То ще остава все по-незадоволено от гърдите и вие все повече ще го дохранвате с изкуствено мляко. И така докато съвсем спре кърменето.

При въпросната Руми, която е последвала напътствията на акушерките, не се е стигнало до спиране на кърменето, защото Руми е разбрала малко след това грешките и е започнала тежка борба за възвръщане на нормалната лактация на гърдите. В тази връзка: Ако се стигне до проблеми, задължително се обърнете към утвърден консултант, недейте да търсите помощ на парчета от други майки, статии в интернет и т.н.

И така. Мога да опиша третата грешка в болницата ето така:

3. В болницата подвеждат майката, карайки я да си мисли, че кърмата, която има, е „Божа работа“ и че недоброто наддаване на бебето се дължи на просто малкото кърма в гърдите на майката, а не на грешната организация на кърмене, която самият медицински персонал е наложил.

Под грешна организация на кърменето имам предвид не само отделянето на бебето от майката през нощта, но и съветите на акушерките бебето да се кърми под час, а не на поискване. В почти всички български болници ще чуете това: „Бебето трябва да има режим. Кърми го на всеки 3 часа.“ Това също е много опасен съвет. Бебенцата имат много малки стомахчета, те побират едва 5-10мл. Поради тази причина повечето от новородените имат нужда да се хранят по-често, за да успеят да си набавят нужното количество кърма в денонощието. Ако се ограничават да се хранят през 3 часа, на много от тях няма да им стигне общото количество кърма (особено тези, които са по-мънички, с по-малки стомахчета). Те няма да наддават добре и отново от болницата причината за това ще се изкара: „Господ пратил малко кърма на майката“, а не това, че този режим води до недохранено бебе.

Друга грешка в огранизацията на кърменето е и това по колко време бебето да стои на гърда.

Отново изключително грешният съвет от страна на медицинския персонал се появява:

„Дръж го по 10 (15-20) минути на гърда. Не повече! Ако го държиш повече, ще ти разрани зърното“.

За да кажеш такова нещо, значи ти признаваш, че майката е сложила бебето грешно на гърда и то смуче зърното…и ти, като медицинско лице не правиш нищо по въпроса. Защото ако бебето е поставено правилно на гърда и бозае дълбоко с голяма част от ареолата в устата, то няма да разранява зърното, ако ще и един час да си бозае. Бебето разранява зърното, ако суче плитко, отворило си е прекалено леко устичката. Това води до много по-голям проблем от разранени зърна, а именно – не се активира сукателния рефлекс на бебето, то не бозае ефективно, не се храни реално, не гълта ритмично. Избозавайки по-малко кърма, то стимулира гърдите да произвеждат по-малко кърма и така с времето кърмата наистина намалява и се появява мита за Божата работа.

Важно е на първо място бебето да бозае правилно и на второ място да се държи на всяка гърда колкото време то пожелае. Ако е засмукало силно, направило е вакуум, не трябва да го отскубвате. То може и да си поспива малко, после да се събужда и да продължава. Помнете, пъпната връв се заменя от гърдата. Първите седмици е нормално бебето да е „сраснало“ с вас, да е все залепено за гърда и все гушнато в ръце. ТОВА Е ПРИРОДАТА. Дори и да ви се струва, че денонощно ви виси на гърдата – ако то бозае правилно и вие спадате към онези 90% (здрава мама-здраво бебе), значи няма повод за притеснения.

Какво трябва да направите, ако след подобни наложени режими от болницата дойдат и ви кажат, че нямате достатъчно кърма, бебето е гладно и трябва да го дохраните с адаптирано мляко?

Най-лесно ще решите този проблем, ако не допускате да се случи. Ако настоявате да сте възможно най-скоро с бебето, ако сте плътно с него, винаги, не го давате на персонал нито през деня, нито през нощта, ако го поставите правилно на гърда и то бозае наистина, ако не слушате какво ви казат акушерките и си го кърмите по цял ден и цяла нощ, без никакъв установен от вас режим, държите си го колкото време то иска, предлагате му и двете гърди при всяко хранене – тогава просто няма да се стигне до недостатъчно наддаване.

Но ако все пак тази ситуация се случи, тогава решението е не АМ, а стимулиране на гърдите възможно най-много. Трябва да слагате бебето на гърда при всяко леко изписукване, ако мислите, че не е достатъчно можете и да цедите през един-два часа. Въпросът е гърдите да „разберат“, че количеството мляко, което в момента произвеждат не е достатъчно и трябва да произвеждат повече. Задължително обаче трябва първо да се уверите, че бебето бозае дълбоко и наистина се храни. Ако суче плитко, това предвещава големи проблеми.

Има и още една грешка, която се случва в болницата, но тя някак не е „фатална“ за кърменето. Медицинският персонал често съветва след всяко кърмене да се доизцеждат гърдите. Като поставят въпроса на живот и смърт: „Какво?? Не се цедиш?! Задължително се цеди! Ей там има една обща помпа на етажа, всеки път се доизцеждай!“

В статията си „Трябва ли да се изцеждам всеки път след кърмене“ експертът Христина Янева обяснява откъде идва този „навик“ на поведение сред медицинския персонал. Ето какво казва тя:

„Препоръката за задължително доизцеждане датира от времето, когато се е препоръчвало хранене само от едната гърда на строг тричасов режим с нощна пауза.

Тъй като за повечето жени е трудно да поддържат достатъчно мляко само с 5-6 кърмения и при наличието на 6-9 часа пауза без изпразване на гърдите нощем, е било необходимо да се вземат мерки за поддържане на млякото по друг начин. Затова целта е била да се постигне и поддържа относителна хиперлактация, така че да може да се кърми бебето дори при такъв неестествен ритъм. Излишно е да се казва, че при подобна организация на кърменията дори с постоянно доизцеждане при голяма част от жените кърмата не е била достатъчно, което още повече е подсилвало важността на усърдното стимулиране чрез изцеждане.“

При едно естествено кърмене, тоест на поискване, както е правилно, защото природата така го е доказала, цеденето след всяко кърмене не само че е излишно, но и ще доведе гърдите до производство на твърде много кърма, която не е необходима на бебето. То няма да я избозава и майката ще се вкара в приказката на вечното цедене. Просто тя ще обърка гърдите и те ще произвеждат повече кърма от необходимото. Няма смисъл да си го причинявате. Ако спазвате по-горните съвети, гърдите ще се научат да се саморегулират и ще имате нужда да ги цедите само в началото, когато е възможно да усетите препълване, тоест ще ги цедите евентуално само за облекчение.

Ето това е най-честият сценарий в болницата. Организацията в повечето български болници е такава, че налага изкуствено създаване на процес на кърмене, който не е съобразен с нуждите на майката и бебето и това води до усложняване или пък прекратяване на кърменето.

Но ако вие се подготвите, знаете какво ще се случи в болницата и знаете, как да реагирате – тогава кърменето наистина ще ви се получи лесно, ако, разбира се, спадате към онези 90%…

Желая ви успех!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.